Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Красиво е - промърморих накрая, когато той се пре-сегна през масата и го закопча на врата ми.
- Радвам се, че ти харесва - каза Патрик и ме целуна
по устата. Кълна се, че никога дотогава не ме беше целувал така пред родителите ми.
Уил ме наблюдаваше с безизразно лице.
- Е, време е за десерта - обяви татко. Преди да е за-почнал да пари. - Той се изсмя на собствената си шега.Шампанското му бе повдигнало настроението.
- И в моята чанта има нещо за теб - каза тихо Уил. -Онази на гърба на количката. В оранжева опаковка е.
Извадих подаръка от раницата на Уил.
Майка ми застина с лъжицата за сервиране в ръка.
- Донесъл си подарък за Лу, Уил? Много мило от твоя страна! Не е ли мило, Бърнард?
- Разбира се.
Върху опаковъчната хартия имаше нарисувани пъстри кимона. Без да я разглеждам повече, знаех, че ще я запазя. Може би дори щях да си ушия нещо подобно. Свалих панделката и я оставих настрана за по-късно. Разгънах опаковката и меката хартия и що да видя - отвътре ме гледаше странно познато райе в черно и жълто.
Извадих тъканта от пакета и в ръцете ми се оказаха два чифта чорапогащници в черно и жълто. Размер за възрастни, плътни, от толкова мека вълна, че се хлъзгаха между
пръстите ми.
- Не мога да повярвам! - възкликнах. Започнах да се
смея от радост, неочаквано и за самата мен. - Божичко! Откъде ги намери?
- Поръчах ги. Сигурно ще ти е приятно да научиш, че направих поръчката с помощта на новия софтуер с гласова
идентификация.
- Чорапогащник? - възкликнаха едновременно татко и
Патрик.
- Възможно най-страхотният чифт на света!
Мама се бе вторачила в тях.
- Знаеш ли, Луиза, сигурна съм, че имаше точно такъв
като малка.
С Уил се спогледахме.
Цялата сияех.
- Ще си ги сложа веднага - не се стърпях аз. - Исусе, ще заприлича на пчеличката Мая! - Баща ми поклати глава.
- Стига, Бърнард, днес е рожденият й ден. Може да носи каквото поиска.
Изтичах навън и обух единия чифт в коридора. Изпънах пръсти в шпиц, наслаждавайки се на детското им очарование. Не си спомнях някой подарък да ми е харесвал повече.
Влязох вътре. Уил ме приветства весело. Дядо затропа с ръце по масата. Мама и татко избухнаха в смях. Патрик само гледаше.
- Не мога да ти опиша колко ми харесват! Благодаря ти. Наистина. - Протегнах ръка и го докоснах по рамото
- Вътре има и картичка - обясни той. - Отвори я по-късно.
Когато Уил си тръгна, родителите ми го изпратиха много сърдечно.
Татко беше пиян, не спираше да му благодари,
че ме е взел на работа, и го накара да обещае,че пак ще дойде.
- Ако си изгубя работата, ще идвам да гледаме футбол заедно - предложи той.
- Добра идея - отвърна Уил, макар че никога не го бях виждала да гледа футболен мач.
Мама настояваше да вземе останалия мус, който бе прехвърлила в пластмасова кутия.
- Видях, че много ти хареса.
Цял час след като си тръгна, не спряха да говорят какъв джентълмен е. Истински джентълмен. Патрик излезе в коридора, пъхнал ръце дълбоко в джо-
бовете, сякаш да спре порива си да се ръкува с Уил.Това
бе по-благородното ми заключение.
- Радвам се, че се запознахме, Патрик - каза Уил. - И
ти благодаря за… съвета.
- О, просто исках моята приятелка да си върши по-доб-
ре работата - отвърна той. - Това е всичко. - Имаше спе-циално ударение върху моята.
- Е, ти си късметлия - увери го Уил, докато Нейтън буташе количката навън. - Тя прави страхотна баня в лег-лото. - Изрече го толкова бързо, че вратата се затвори, преди Патрик дори да осъзнае какво е казал.
- Не си споменавала, че го къпеш в леглото.
Бяхме се върнали в дома на Патрик - апартамент в новопостроен блок в края на града. Жилището се водеше „мансарда”, макар че блокът гледаше към търговските складове и беше едва триетажен.
- Означава ли, че му миеш и оная работа?
- Не му мия оная работа. - Взех лосиона, едно от малкото неща, които ми бе разрешено да държа в дома на Патрик, и се заех да свалям грима си с ловки движения.
- Той каза, че го правиш.
- Искаше да те подразни. Падаше ти се: не спря да повтаряш колко е спортувал навремето.
- Какво точно правиш тогава? Явно не ми казваш цялата истина.
- Да, мия го понякога, но само до гащетата. Погледът на Патрик беше повече от красноречив. Най-сетне отмести очи от мен, свали чорапите си и ги запрати
в коша за пране.
- Твоята работа не би трябвало да включва такива неща.
Без грижи за тоалета. Без грижи за интимния тоалет.Това го нямаше в обявата за работа. - Изведнъж му хрумна нещо. - Можеш да ги съдиш. Май беше напускане по вина на