Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
очи.
Престорих се, че отпивам от кафето си,макар в чашата
ми вече да нямаше нищо.
- Добре ли се разбираш с майка си, Луиза?
- Да - кимнах, после додадох: - Сестра ми е тази, коя-то ме побърква.
Госпожа Трейнър се загледа през прозореца към люби-мата си градина, в която цветята вече цъфтяха в красива мозайка от розово, бледолилаво и синьо.
- Имаме точно два месеца и половина - каза, без да
извръща глава.
Оставих чашката си на масата. Направих го внимателно, за да не изтрака.
- Правя каквото мога, госпожо Трейнър.
- Знам, Луиза. - Тя кимна. Очевидно вече можех да си ходя.
Лио Макинърни почина на 22 май в анонимна стая в швейцарски апартамент, облечен в любимата си футболна фланелка, с родителите си край леглото. По-малкият му брат бе отказал да отиде, но публикува изявление, в което пишеше, че никой не е бил по-обичан или по-подкрепян от брат му. Лио изпил млечнобелия разтвор от смъртоносен барбитурат в 3,47 следобед и родителите му казаха, че след няколко минути потънал в нещо като дълбок сън. Обявен бил за мъртъв малко след четири часа същия следобед. Смъртта му била потвърдена от свидетел, който присъствал всичко, и документирана с видеокамера, за да се изклю-чат всякакви съмнения за престъпление. “Изглеждаше в покой - цитираха майка му. - Това е единственото, което ми помага да го понеса.” Тя и бащата на Лио бяха разпитани три пъти от поли-цията и имаше вероятност да ги съдят. В къщата им прис-тигаха писма, пълни с негодувание. Майка му изглеждаше поне двайсет години по-стара. И все пак в изражението й имаше още нещо:нещо, което - наред с мъката и гнева, с безкрайното изтощение - говореше за дълбоко облекчение. “Най-после приличаше на истинския Лио.”
Петнадесета глава
- Хайде, Кларк, кажи ми. Какви вълнуващи неща си пла-нирала за тази вечер?
Бяхме в градината. Нейтън беше зает с физиотерапев-тичните процедури на Уил - повдигаше внимателно ко-ленете му към гърдите, после ги спускаше. Уил лежеше на едно одеяло с лице към слънцето и разперени ръце, сякаш правеше слънчеви бани. Седях на тревата до тях и хапвах от моите сандвичи. Вече рядко излизах на обед.
- Защо ти е да знаеш?
- От любопитство. Интересува ме как си прекарваш времето, когато не си тук.
- Ами… първо ще участвам набързо в състезание по бойни изкуства за напреднали, след това един хеликоптер ще ме откара до Монте Карло на вечеря. После, на път към къщи, може да изпия един коктейл в Кан. Ако погледнеш нагоре в… да речем, два часа през нощта, ще ти помахам на връщане - шегувах се аз. Разтворих сандвича си и проверих какво има вътре. - Най-вероятно ще довърша книгата си.
Уил хвърли поглед към Нейтън.
- Десетачка - каза той и се ухили. Нейтън бръкна в джоба си.
- Всеки път - промърмори.
Изгледах ги въпросително.
- Всеки път какво? - попитах, докато Нейтън слагаше
парите в ръката на Уил.
- Каза, че ще четеш книга. А аз - че ще гледаш телеви-
зия. Винаги печели.
Сандвичът замръзна пред устните ми.
- Винаги? Обзалагали сте се колко скучно живея?
- Не бих използвал тази дума - възрази Уил.Леко виновният израз в очите му обаче говореше друго.
Седнах изправено.
- Така значи. Двамата залагате истински пари, че в петък вечер си седя вкъщи и само чета или гледам телевизия?
- Не - поправи ме Уил. - Залагам също, че ще се видиш с бегача на пистата.
Нейтън пусна крака на Уил. Повдигна ръката му и за-почна да я масажира от китката нагоре. - Ами ако ви кажа, че съм правила нещо съвсем раз-
лично?
- Никога не го правиш - отбеляза Нейтън. - Всъщност аз ще я взема. - Издърпах десетачката от ръката на Уил. - Защото тази вечер грешите. - Нали каза, че ще си четеш книгата! - протестира той.
- Сега обаче имам това - казах и размахах банкнотата от десет лири. - Ще отида на кино. Точка по въпроса. Законът за непредвидимите последствия, или както там се нарича.
Изправих се, прибрах парите и пъхнах остатъка от обеда си в кафявата хартиена кесия. Усмихвах се, докато се отдалечавах от тях, но по причина, която не успях веднага да си изясня, очите ми се бяха насълзили.
Същата сутрин, преди да отида в Гранта Хаус, бях препрала един час в работа по календара. В някои дни просто седях и го гледах от леглото, с маркер в ръка, чудейки се къде бих могла да заведа Уил. Още не бях сигурна, че ще успея да го заведа някъде по-далеч, а и мисълта за преспиване на друго място ме плашеше, независимо от помощта на Нейтън.
Прелистих местния вестник, хвърлих поглед на футбол-ните мачове и градските празненства, но след провала с конните надбягвания се боях, че количката на Уил може да заседне в тревата. Опасявах се, че тълпите ще го накарат