Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Родителите на футболиста бяха разкъсани от таблоиди-те.Как са могли да му помогнат да умре?, крещяха загла-вията.Не можех да се сдържа да не мисля по същия начин. Лио Макинърни беше на двадесет и четири. Живял бе с увреждането си почти три години, тоест немного повече от Уил.Не беше ли твърде млад да реши, че няма за какво
че няма за какво
да живее?После прочетох каквото бе прочел и Уил - не нечие мнение, а задълбочен материал за онова, което на-истина се беше случило в живота на този млад човек. Из-
гледах новинарските репортажи, слушах правните аргументи от защитници на живота и изтъкнати поддръжници на морала и не можех да определя собствената си пози-ция във всичко това. Странно, но то сякаш изобщо нямаше връзка с Уил.
глежда, авторът на статията бе успял да разговаря с родителите му.
Лио, казваха те, играел футбол от тригодишен. Футболът
бил неговия живот. Получил увреждането си при злопо-
лука - една на един милион, както я определяха, - когато бил блъснат от противников играч, втурнал се да му отне-ме топката. Опитали всичко, за да му вдъхнат кураж, да му покажат, че животът все още има смисъл. Ала той изпаднал в депресия. Не бил изгубил само спортната си форма, но и способността да се движи, а понякога и да диша без чужда помощ. Не изпитвал удоволствие от нищо. Животът му бил изпълнен с болка, разяждан от инфекции, зависим от пос-тоянните грижи на околните. Приятелите му липсвали, но отказвал да го посещават. Заявил на приятелката си че не желае да я вижда. Всеки ден казвал на родителите си, че не иска да живее. Казвал им, че за него е непоносимо да гледа хора, чийто живот дори отчасти напомня живота който бил планирал за себе си; че това е истинско мъчение.
На два пъти опитал да се самоубие с глад, докато го лекували в болницата, а като се прибрал вкъщи, умолявал родителите си да го удушат, докато спи. Когато прочетох това, седнах в библиотеката и притиснах очи с юмруци,за да се успокоя и да спра сълзите си.
Татко загуби работата си. Понесе го много храбро.Приб-ра се вкъщи през въпросния следобед, премени се в риза и вратовръзка и пое обратно към града със следващия авто-бус, за да се регистрира в Бюрото по труда.
Щял да приеме всякаква работа, така казал на мама, нищо че бил добър майстор с дългогодишен опит.
„Не можем да си позволим да подбираме”, заявил, пре-небрегваики възраженията на мама.
Но ако на мен ми беше трудно да си намеря работа, шансовете за петдесет и пет годишен мъж, който открай време е имал само един занаят, бяха още по-малки.Не можел да получи дори назначение като охранител или началник-склад,
обясняваше отчаяно, когато се прибираше вкъщи от поредната серия интервюта.Предпочитали да наемат някой седемнайсетгодишен хлапак с жълто около устата, защото правителството щяло да му плаща над-
ците, вместо зрял мъж с безупречна трудова биография.
След две седмици откази двамата с мама признаха, че ако искат да се задържат на повърхността, трябва да подадат молба за социални помощи, и прекарваха вечерите си над
неразбираеми формуляри от по петдесет страници с въпро-
си от рода на:Колко хора ползват пералната ви машина и кога за последен път сте излизали от страната? (според татко през 1988 година). Оставих парите на Уил за рождения ми ден в тенекиената кутия в кухнята. Реших, че ще се почувстват малко по-добре, ако имат известна сигурност.
Когато се събудих на сутринта, видях, че са ги пъхнали в плик под вратата ми.
Туристите започнаха да пристигат и градът се напълни. Господин Трейнър се задържаше вкъщи все по-малко и по-малко: с увеличаването на посетителите в замъка работното му време се удължи. Един четвъртък следобед го видях в града, когато се прибирах у дома от химическото чистене. Това едва ли би могло да се нарече необичайно, шосе изключи фактът, че бе прегърнал червенокоса жена, която очевидно не беше госпожа Трейнър. Щом ме видя, я пусна като горещ картоф.
Извърнах глава и се престорих, че разглеждам една витрина- не бях сигурна дали искам да разбере, че съм ги видяла, и си наложих да не мисля повече за това.
В петъка, когато баща ми остана без работа, Уил полу-чи покана - сватбена покана от Алиша и Рупърт. Е, ако трябва да сме точни, поканата дойде от полковник и гос-пожа Тимъти Дюър, родителите на Алиша, които канеха
Уил да присъства на бракосъчетанието на дъщеря им с Рупърт Фрешуел. Пристигна в тежък луксозен плик с прог-рамата на сватбата и дебел списък с нещата, които хората можеха да им купуват от магазини, чиито имена не бях и чувала.