Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Когато Патрик заговори отново, в гласа му имаше мъченически нотки:
- Просто е изследване, което мислех, че може да се окаже полезно. Но повече няма да го споменавам.
Уил вдигна поглед и се усмихна с любезно, безизразно лице.
- Ще го имам предвид.
Станах да раздигна чиниите, искаше ми се да избягам от масата. Но мама ме смъмри и ми нареди да седна.
- Ти си рожденичка - спря ме тя. Сякаш някога оставяше друг да свърши нещо. - Бърнард, защо не идеш да видиш как е пилето?
- Надявам се, че вече е спряло да пляска с криле! - Тат-ко се усмихна и зъбите му се оголиха в неловка гримаса.
Останалата част от вечерята мина без инциденти. Виж-даше се, че родителите ми са очаровани от Уил. Патрик -
недотам.Двамата с Уил почти не размениха дума. Някъде около времето, когато мама сервира печените картофи -татко правеше обичайните си опити да си сипе допълнително, - аз престанах да се тревожа. Татко задаваше всякакви въпроси на Уил, за предишния му живот, дори за злополу-ката, и той му отговаряше без видимо притеснение. Всъщ-ност и аз научих нещо, което не ми беше казвал. Например
работата му изглеждаше доста важна, макар че той се опи-та да я омаловажи. Купувал и продавал компании и печелел добре. Едва след няколко опита татко успя да измъкне от него признанието, че представата му за печалба била шест-седемцифрена. Улових се как го гледам смаяно, опитвайки се да съвместя мъжа, когото познавах, с безпощадната акула от Ситито, описвана от него в момента. Татко спо-дели, че една компания се кани да погълне мебелния завод, и когато спомена името, Уил кимна някак извинително и призна, че ги познавал. Да, вероятно и той щял да постъпи като тях. Начинът, по който го каза, не звучеше обещаващо за работата на татко.
Мама постоянно се въртеше около Уил и се стараеше да отгатва желанията му. Докато гледах как се усмихва, осъзнах, че в един момент той просто се бе превърнал в изискан млад мъж на масата й. Нищо чудно, че Патрик беснееше.
- Торта? — попита дядо, когато тя започна да вдига чиниите.
Беше изречено толкова отчетливо, толкова ненадейно, че с татко се спогледахме смаяно. На масата се възцари тишина.
- Не. - Заобиколих масата и го целунах. - Не, дядо. Съжалявам. Но е шоколадов мус. Ти го обичаш.
Той кимна одобрително. Мама сияеше. Едва ли някой от нас би могъл да получи по-вкусен подарък.
Мусът пристигна на масата и с него голям правоъгълен пакет, горе-долу с размерите на телефонен указател.
- Дойде ред на подаръците, а? - каза Патрик.- Ето. Това е моят. - Той ми се усмихна, докато го оставяше в
средата на масата. Аз му се усмихнах в отговор. Не беше моментът да протестирам. Нали бях рожденичка все пак.
- Хайде - подкани ме татко. - Отвори го. Отворих първо техния, като внимателно развих харти-
ята, за да не я скъсам. Беше фотоалбум и на всяка страница
имаше снимка от година от моя живот. Аз като бебе; аз и
Трина, сериозни, бузести момичета; аз на първия учебен ден в гимназията, цялата във фиби и с прекалено дълга пола. От по-скорошно време имаше снимка на мен и Патрик, онази, на която всъщност му казвах да се разкара. И аз, облечена в сива пола, първия ден на новата работа. Тук-там между страниците имаше снимки на семейството, правени от Томас, писма от училищните екскурзии, написани с детския ми почерк, които разказваха за дните на плажа, за недояден сладолед и крадливи чайки. Прелистих го целия и се поколебах за миг само когато видях момичето с дълга кестенява, отметната назад коса. Обърнах страницата.
- Може ли да погледна? - попита Уил.
- Това… не е най-добрата ни година - извини се мама, докато прелиствах страниците пред него. - Искам да кажа, добре сме и всичко останало… Но нали знаете… с тия проблеми. А дядо гледал нещо по телевизията - как сам да си направиш подарък, и си помислих, че има нещо, което би могло… нали знаете… ами, да остане за спомен.
- Ще остане, мамо. - Очите ми се бяха насълзили. -Страшно ми харесва. Благодаря ти.
- Дядо ти подбра някои от снимките - обясни тя.
- Хубав е - одобри Уил.
- Страшно ми харесва - повторих.
Облекчените погледи, разменени между мама и татко, бяха най-тъжното нещо, което бях виждала.
- Сега е ред на моя подарък. - Патрик побутна малката
кутийка през масата. Отворих я бавно, за миг леко изпла-
шена, че може да е годежен пръстен. Не бях готова. Още свиквах с обстоятелството, че разполагам със собствена стая.Отворих малката кутийка. В нея, върху тъмносиньо
кадифе, имаше тънка златна верижка с малко медальонче звездичка.Беше сладко, нежно и напълно се разминаваше
с моя стил.Не носех подобен тип бижута. Известно време задържах очи на него, опитвайки се да измисля какво да кажа.