Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
работодателя.
- Не ставай смешен. Освен това го правя само когато Нейтън е зает, иначе трябва да викат случайни хора от някоя агенция. Пък и вече свикнах. Не е кой знае какво.
Как можех да му обясня колко познато може да ти ста-не едно тяло? Сега сменях тръбичките на Уил съвсем про-фесионално и го къпех с гъба от кръста нагоре, без да
прекъсвам разговора ни. Дори белезите му вече не ме при-тесняваха.Отначало виждах само опита му за самоубийс-тво.Сега той беше просто Уил - влудяващият, непостоян-ният, умният, забавният Уил, - който се държеше покро-вителствено с мен и му харесваше да се прави на професор Хигинс*. Тялото му просто бе част от цялото, нещо, на което обръщахме внимание от време на време, преди да продължим с разговорите. Май се бе превърнало в най-безинтересната му част.
- Просто не мога да повярвам… след всичко, което сме преживели заедно… колко време само мина, докато ме допуснеш до себе си… и изведнъж се появява някакъв непознат, с когото си чуруликате като влюбени птички…
- Може ли да не говорим за това тази вечер, Патрик? Имам рожден ден, забрави ли?
- Не аз започнах тия приказки за къпане в леглото.
- Може би се дразниш, защото изглежда добре? - поисках да знам. - Това ли е? Щеше ли да ти е по-лесно, ако приличаше на… на вегетираща дрипа?
- Значи наистина мислиш, че изглежда добре.
Свалих си роклята презглава и започнах да смъквам
внимателно чорапогащника - и последните остатъци от доброто ми настроение се бяха изпарили.
- Не мога да повярвам, че го правиш. Не мога да повяр-вам, че ме ревнуваш от него.
Не те ревнувам от него. - Тонът му беше пренебре-
жителен. - Как мога да те ревнувам от някакъв инвалид? Тази вечер Патрик ме люби. Може би „люби” е малко преувеличено.Правихме секс, истински маратон, в който той, изглежда, бе решен да ми покаже колко е атлетичен, силен и енергичен.Продължи с часове. Ако можеше да ме провеси от полилея, сигурно щеше да го направи. Хубаво
бе да се чувствам толкова желана, да съм център на вни-манието след месеци разредени срещи. Но част от мен бе резервирана по време на цялото изпълнение. Подозирах,
*Персонаж от пиесата “Пигмалион” на Бърнард Шоу. - Б. р.
че не е заради мен. Доста бързо се бях досетила.Дължах това малко шоу на Уил.
- Как беше, а? - уви се той около мен и ме целуна по челото. Кожата ми лепнеше от пот.
- Страхотно — уверих го.
- Обичам те, мила.
Претърколи се доволно, вдигна ръка над главата си и след минута вече спеше.
Не успях да заспя, станах от леглото и слязох на долния етаж при моята чанта. Потърсих книгата с разкази на Фла-нъри 0’Конър. Докато я измъквах, отвътре изпадна един плик.
Погледнах го изненадано - картичката от Уил. Не бях отворила плика на масата. В средата му напипах необичайна подутина. Измъкнах внимателно картичката и я отворих. Вътре имаше десет чисто новички банкноти от петдесет лири. Преброих ги два пъти - не можех да повярвам на очите си. Вътре пишеше:
“Бонус за рождения ден. Не вдигай врява. Полага ти се
по закон. У.”
Четиринадесета глава
Май беше особен месец. Вестниците и телевизията бяха пълни със заглавия за така нареченото „право да умрещ”. Жена, страдаща от дегенеративно заболяване, бе поискала от закона да защити съпруга й, ако я придружи до “Дигна-тас”, когато страданието й стане непоносимо.Млад фут- болист се беше самоубил, след като бе убедил родителите си да го заведат там. Замесена беше и полицията.Щеше има дебати в Камарата на лордовете.
Да пътува.
Междувременно увеличихме излизанията му.Постепенно растяха и разстоянията, на които бе готов да пътува.
Ходихме в местния театър да гледаме изпълнение на танца
Морис” (Уил едва се бе сдържал да не прихне при вида на звънчетата и носните кърпички на играчите, като от усилието леко бе почервенял), една вечер бяхме отишли на концерт на открито в близко имение (повече по негова-та част) и веднъж в мултиплекса, където - поради пропуск от моя страна - изгледахме филм за момиче с неизлечима болест.
Знаех, че той също е видял статиите. Беше започнал да използва компютъра, откакто му взехме новия софтуер, и бе открил начин да премества курсора, като движи пръст по тачпада. Това уморително упражнение му позволяваше да чете ежедневниците онлайн. Една сутрин, когато му носех чай, видях, че чете за младия футболист - подробна статия, описваща стъпките, през които бе минал, за да организира смъртта си. Уил побърза да излезе от сайта, когато усети, че съм зад него. От видяното в гърдите ми заседна буца и не се махна половин час.
Прегледах същата статия в библиотеката. Вече четях вестници. Разбрах кой от аргументите им е най-силен: че информацията може и да не е съвсем точна, ако се свежда само до голите факти.