Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Седнал в своето убежище, Крас се вгледа в глобуса.
— За да убедим монарсите, ще са ни нужни сериозни доказателства. Недоверието им към Кирин Тор нараства с всеки изминал ден… и това може да е дело единствено на бъдещия крал.
Неговият събеседник — възрастната жена от вътрешния съвет — кимна в отговор.
— Започнахме наблюдение. Единственият проблем е, че Престор се оказа крайно неуловим. Той сякаш е способен да влиза и излиза от дома си, без ние да го усетим.
Крас се направи на изненадан.
— Как е възможно това?
— Не знаем. По-лошото е, че неговото шале е обгърнато от няколко много гадни магии. За малко не изгубихме Дренден заради една от тези изненади.
Това, че Дренден също бе станал жертва на капаните на Детуинг, потресе Крас. Въпреки гръмогласното поведение на брадатия магьосник, неговите умения бяха заслужили уважението на дракона. Загубата му в момент като този би им струвало скъпо.
— Трябва да действаме внимателно — настоя той. — Скоро пак ще говоря с теб.
— Какво си намислил, Крас?
— Ще изследвам миналото на този млад благородник.
— Смяташ ли, че ще откриеш нещо?
Закачуленият магьосник сви рамене.
— Можем само да се надяваме.
Той освободи нейния образ, след което се облегна назад, за да помисли. Съжаляваше, че се налага да заблуждава своите колеги, пък било то и за тяхно добро. Поне намесата им в делата на Детуинг, когото те считаха за простосмъртен, щеше да разсейва черния. Това щеше да осигури на Крас още малко време. Той се молеше никой друг да не се изложи на такъв риск, какъвто бе поел Дренден. Кирин Тор щяха да имат нужда от цялата си мощ, ако останалите кралства се обърнеха срещу тях. Собствената му екскурзия при Малигос му бе донесла незначително удовлетворение. Малигос бе обещал единствено, че ще обмисли нещата. Изглежда, великият дракон смяташе, че може да се справи с Детуинг когато си пожелае. Сребристосиният левиатан явно не осъзнаваше, че за драконите вече не бе останало време. Ако Детуинг не бъдеше спрян сега, можеше никога повече да нямат такава възможност. Което оставяше на Крас един-единствен нежелателен изход. Трябваше да потърси останалите велики дракони, другите Изражения. Трябваше да убеди поне един от тях. Но досега Господарката на сънищата винаги бе проявявала твърде уклончив характер. Това означаваше, че Крас щеше да има най-голям шанс, ако се свържеше с Повелителя на времето, чиито слуги вече бяха отхвърляли молбите на магьосника нееднократно. Все пак какво друго му оставаше, освен да опита отново?
Крас се изправи и забързано закрачи към един тезгях, върху който стояха атрибутите на призванието му, подредени в шишета и колби. Той започна да преглежда редиците от стъклария, а погледът му минаваше над химически съставки и магически вещи, които биха породили огромна завист у останалите от Кирин Тор, както и не по-слабо любопитство как точно се е сдобил с въпросните предмети. Ако само разберяха колко дълго бе практикувал магическото изкуство…
Ето! Една малка колба, съдържаща изсъхнало цвете, го накара да се спре.
Вечната роза. Растение, виреещо само на едно място в целия свят. Откъснато лично от Крас за неговата господарка и любима. Спасено, когато орките бяха нахлули в леговището и пред невярващия му поглед бяха отвели всички като затворници.
Вечната роза. Пет удивителни венчелистчета с различен оттенък ограждаха златната сфера в средата. Когато Крас повдигна запушалката, от колбата се разнесе лек аромат, който му напомни за младостта. След известно колебание магьосникът посегна, взе изсъхналото цвете в ръка… и ахна от почуда, когато то внезапно възвърна легендарния си блясък.
Огненочервено. Смарагдовозелено. Снежнобяло. Морскосиньо. Среднощночерно. Всяко от венчелистчетата излъчваше красота, за каквато художниците само можеха да мечтаят. Нищо не можеше да надмине красотата на това цвете, нито да наподоби превъзходния му аромат.
Крас задържа дъха си за момент, след което разтроши прекрасния цвят.
Остави късчетата да се посипят в другата му длан. Пръстите му изтръпнаха. Без да им обръща внимание, драконът магьосник вдигна ръка високо над главата си и промълви могъщи думи, след което хвърли останките от приказната роза на земята. Но докосвайки камъните, натрошените парченца внезапно се превърнаха в пясък, който се разля по цялата стая, затрупа пода, покри всичко… и Крас внезапно се озова застанал сред една безкрайна, надиплена пустиня.
Никой смъртен досега, както и самият Крас между другото, не бе стъпвал на това място. Наоколо, докъдето стигаше погледът, лежаха разпръснати отломки от зидария, проядени от времето статуи и ръждясали оръжия. Магьосникът остана със зяпнала уста, когато видя наблизо полузаринатите кости на някакъв неимоверно голям звяр, който приживе бе карал дори драконите да изглеждат като джуджета. Имаше и сгради, и макар отначало да изглеждаше, че те, както и реликвите наоколо, са част от една цивилизация, внимателното вглеждане показваше, че нито една постройка не прилича на останалите. Люлееща се кула, която би могла да е дело на хората от Лордерон, хвърляше сянка върху куполовидна сграда, която пък бе в стила на джуджетата. Малко по-нататък един сводест храм с продънен покрив напомняше за изгубеното кралство Азерот. А в близост до самия Крас се възправяше мрачното жилище на някакъв оркски вожд.