Кратка история на иновациите

През 1888 г. Хайнрих Херц публикувал резултатите от находчиви експерименти, показващи съществуването на електромагнитни вълни, движещи се със скоростта на светлината, както предсказал физикът Джеймс Кларк Максуел. „Има мистериозни електромагнитни вълни, които не можем да видим с просто око. Но тях ги има“, пише той. Но що се отнася до приложението им, отбелязва: „Няма такова, предполагам“.

Маркони прочел за това и започнал да мисли дали пък няма приложение в безжичната телеграфия, в предаването на съобщения с морзовата азбука, но без кабели. Вече имало някои идеи как това да бъде постигнато на съвсем кратки разстояния чрез електрическа индукция в земята, водата или въздуха, но нито една не се оказала практична. Срещат се твърдения, че и преди Маркони е имало излъчване на безжични сигнали, но без пълно разбиране как става това. Най-известната претенция е на американския зъболекар Малон Лумис, който през 1872 г. патентовал „въздушния телеграф“, като използвал хвърчило, за да постигне „смущения в електрическото равновесие в атмосферата“. Дори успял да накара Конгреса да гласува голяма сума за разработката, но стигнал до задънена улица.

Не е ясно кога и къде Маркони е провел първия си експеримент, тъй като собствените му по-късни разкази се променят, докато пренаписва отделни части от биографията си. Но няма почти никакво съмнение, че в края на 1895 г. във Вила „Грифоне“ той изпраща сигнал от три „почуквания“ през хълмовете към приемник, където помощникът му стрелял с пушка, за да потвърди приемането. Маркони, само на двайсет и две години, се мести в Лондон, за да кандидатства за британски патент за изобретението си, за което бил убеден, че ще му донесе цяло състояние. В Лондон му помага братовчедка му Мери Колридж, праплеменница на Самюъл Тейлър Колридж, автора на „Балада за стария моряк“. Тя самата също била известна писателка. Мери представила Маркони на близкия си приятел Хенри Нюболт, тогава прочут адвокат, който по-късно щял да стане опорен стълб в литературата и политиката като автор на патриотични поеми. Нюболт веднага осъзнал колко обещаващо е изобретението и че договорът, който една заинтригувана фирма предлагала на Маркони, бил много неизгоден за него. Той го посъветвал да потърси адвокат експерт по патентно право и чрез личните си социални връзки го срещнал с Алън Кемпбъл Суинтън, по-късно президент на „Безжичното общество“. Той на свой ред запознал Маркони с Уилям Прийс от Пощенските служби, който се опитвал да установи комуникация между плаващите фарове. Разбира се, помогнало и това, че Маркони бил уважаван, семейството му имало добри контакти в Лондон, но тези хора не трябвало да му помагат. Те го направили, защото видели плодотворна възможност и ѝ желаели доброто. Също като пионерите на телеграфа половин век по-рано и пионерите на интернет век по-късно, Маркони вярвал, че освобождаването на световните комуникации може само да спомогне за мира и хармонията между хората. Тези утопични убеждения били прилепчиви. Физикът сър Уилям Крукс също предрекъл използването на вълните на Херц за предаване на информация – това съвпадало с вярата му във физичните сили – и веднъж пише как ще помагат за „подобряване на реколтата, за избиването на паразити, за пречистване на отпадъчните води, за унищожаването на болести и за контрол върху времето“.