Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Като подтичвах сред конните стражи на път за укрепения хълм, на няколко пъти се помъчих да отгатна защо ли ме вика баронът, за добро ли, или за зло. Аз бях се отлъчвал и друг път от замъка, например когато ходех с други младежи при платени любовници, но сеньорът не ми беше направил нито веднъж бележка. Как пък щеше да ми се сърди сега, когато го бях отървал от един опасен съперник!
Но едва бях влязъл в двора, глутница стражи се нахвърлиха като бесни отгоре ми и додето да се опомня и посегна към меча си, усетих ръцете си извити на гърба и вързани яко с дебели въжета. Все пак успях да ритна здраво неколцина, а на едного едва не прехапах гръкляна.
Заведоха ме при сеньора, който ме очакваше в караулната на лявата кула. Беше се свечерило вече и вътрешността на това просторно и пусто каменно помещение се осветляваше слабо от една насмолена димяща факла. Саждивата й светлина хвърляше тъмни сенки наоколо и може би затова лицето на сеньора ми се видя мрачно и студено като потъмнелия камък на стените.
Сеньорът махна с ръка, стражите излязоха навън и ние останахме насаме един срещу друг. Това, че стоях вързан пред тоя човек след великолепната си победа над непобедимия граф Гийом де Борн, изпълваше душата ми с непоносима болка. Носеше се слух в двора, че графът бил любимец на папа Инокентий III и че бил съперник на барона не само за сърцето на Атала, но и за титлата му на солунски господар. Аз бях освободил барона от тоя негов двоен съперник и сега, вместо да ми благодари, той ме държеше вързан като разбойник!
Разбира се, аз не излязох срещу Гийом заради барона. Макар да беше добронамерен към мен и да бях се примирил с положението си — свикнал бях с удобствата на благородническия живот, — дълбоко в душата си не бях забравил, че същият тоя човек беше убиец на баща ми и майка ми, че беше разсипал селото ми и че беше враг на моя народ.
Но каквито и да бяха подбудите ми, Гийом го нямаше вече между живите, от тази работа печелеше баронът, ето защо не беше справедливо да ме държи с вързани ръце. Затова предишният Лукан пак настръхна в кръвта ми:
— Така ли ми се отплащате, дето рискувах главата си заради вас! — рекох с глас, който се огъваше от негодувание и гняв.
— Не дрънкай лъжи! — изгледа ме едновременно сурово и неприязнено баронът. — Ти излезе срещу Гийом не за мен, а за да се покажеш голям герой пред Инесса!
— Както и да е било, графът не е вече на тоя свят!
— За старанието си ти получи един златен пръстен и една скъпоценна брошка. Така че по въпроса за Гийом сме квит!
— Щом сме квит, за какъв дявол сте ме вързали?
— За да си изтърпиш наказанието, говедо! Аз те наказах с двайсет и пет тояги на голо, а ти хукна да бягаш, престъпи заповедта ми!
— Вие горите от желание да ме опозорите като благодарност, задето спасих честта ви, така ли?
— Ако отвориш още веднъж дума за честта ми, ще заповядам да те намажат със смола и да те запалят жив! — стисна юмруци насреща ми Людовик.
Аз се усмихнах. Изглежда, че го бях убол там, дето най го болеше.
Той се обърна на петите си и зашари бързо—бързо из помещението, за да поутихне гневът му. После застана в най—отдалечения ъгъл, дето светлината на факела почти не стигаше, и оттам ми заговори:
— Само един бог знае защо на времето проявих милост към тебе... Ти беше едно вълче, а аз, наивникът, се надявах да те облагородя! ... Направих те паж на Инесса, а ти взе да я ревнуваш, безумецо! Утре ще убиеш мъжа й, това е повече от сигурно... В гърдите ти няма душа, я вие вълк! Такива сте всички вие, дето сте се излюгшли от еретическо семе!
— Защо го усуквате! — рекох. — Вие искате да се подмажете на папа Инокентий III, като му съобщите, че сте наказали жестоко убиеца на неговия любимец!
— Още пет тояги за безчестните ти думи! — каза сурово баронът.
— Предпочитам да умра от меч, вместо да бъда позорен с тояги!
— От трийсет тояги може да умреш, а може и да не умреш, защото ти си як като вол. А мечът ще вземе душата ти дори да си един Голиат!
Той се умълча някое време, после продължи:
— Да те държа в замъка си значи да държа в пазвата си змия! Мерси! Туй няма да стане. Върви, накъдето ти видят очите, иди там, за където беше тръгнал, само насреща ми да не се мяркаш! ... За да видиш, че не ти желая злото, макар да си един безумец, ето, написал съм писмо, в което заявявам, че си бивш служител в моя двор и че по свое благоволение съм ти подарил собствения си пръстен.