Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Той дойде до мен, разкопча блузата ми и пъхна в пазвата ми пергаментовия лист. Сетне отново ме закопча.
— Това писмо ще те покровителствува поне докато си в Солун — рече той. — При положение, разбира се, че излезеш от наказанието жив!
Аз се засмях.
— В Негови ръце е животът на всички ни! — въздъхна баронът. Той погледна нагоре, в тъмното, и кой знае защо разпери ръце.
— Имам една—едничка молба — рекох. — Каквото остане от мен, живо или мъртво, да се занесе и остави па пристанището, при товарния кей.
Баронът кимна и плесна с ръце.
Влезе началникът на караула, следван от двама войници.
— Да му се ударят трийсет тояги. Одеве бях заповядал двайсет и пет, сега ги увеличавам на трийсет. Като изтърпи наказанието, да се занесе жив или мъртъв на товарния кей и там да се остави. Отведете го!
Излязохме. Над света беше се спуснала безлунна, черна нощ.
Лято 1258—о, месец IX, Монферие, в къщата на Бер—нарови.
Благословете и ни пощадете!
Вчера ме споходи доминиканският монах от Фуа. Той е член на Каркасонската инквизиция, има висок йерархически сан и отговаря за района на град Фуа, в който влизат Монферие и Монсегюр. Изглежда на около петдесет години, лицето му е продълговато и сухо, сивосинкавите му очи гледат студено и твърдо, заплашително твърдо: издават инквизитора, готов да прати в огъня всеки, който не споделя убежденията му, та дори и собствения си брат.
Седнахме навън, под сянката на Бернаровата Лозница. Той се намести чак на другия край на скамейката, сякаш се боеше да се не допре до мен, да се не изцапа от власеницата ми, макар че беше бяла и чиста като сняг. Старата Бернаровица я переше през ден.
Като гледаше смръщено пред себе си, този ужасен човек рече:
— В заповедта за помилването ти, еретико, от 1244 година е казано, че ти се нарежда в срок от три дни да напуснеш лангдокския край. Защо си отново тук?
— Споменава ли се в тая заповед думата «завинаги»? — попитах.
— Не се споменава, но се подразбира!
— Заповедите не подлежат на тълкуване! — рекох.
— Подлежат, подлежат! — поклати глава доминиканецът и за пръв път ме изгледа, откакто бяхме седнали. В очите му показваха зъби два овчарски песа, готови всеки миг да се хвърлят отгоре ми.
— Значи, ти твърдиш, че заповедите могат да се тълкуват?
Той повдигна рамене.
— И десетте заповеди на Мойсей? Ти си склонен и тях да тълкуваш?
— Не съм казвал подобно нещо, дяволско изчадие! — Той почервеня от смущение и побърза да се прекръсти. — Освен това десетте заповеди не са измислени от Мойсей, еретико, дадени са на Мойсея от бога! А всичко, що иде от бога, не се тълкува. То се изпълнява!
Проклетият доминиканец отново почервеня от гняв, злите псета в очите му като че ли извиха гърбове и скочиха отгоре ми:
— Който не изпълнява божите заповеди, ние го пращаме в огъня! Ти си имал възможност да се увериш, да изпиташ на кожата си, че ние не се церемоним, нали?
— В деня на Апокалипсиса всеки ще си получи заслуженото! — рекох. — В евангелието е казано, че тоя, който вади нож, от нож умира. Тоя, дето изпраща в огън себеподобните си, на вечен огън обрича душата си. Според евангелието в деня на Апокалипсиса всички вие, от Инквизицията, ще бъдете изпратени за вечни времена в огньовете на ада.
На мястото на псетата изскочиха вълци, те насочиха пламнали очи в лицето ми и от мордите им потекоха лиги.
— Ние изпращаме в огъня враговете Христови, еретиците, затова в деня на Апокалипсиса ще бъдем възхвалени от бога и най—добрите места от рая ще бъдат отредени за нас!
— Напразно се надявате! — рекох. — Нито един от евангелистите не е посочил кое убийство е праведно и кое е грешно. Христос е порицавал насилието, никога и никъде не го е поощрявал. Кой ви е дал право да убивате хората за възгледите им?
— За възгледи не убиваме, богохулнико! Имай си възгледи, но си дръж устата затворена! Не бунтувай хората! А вие ги бунтувате: да не работят на църквата и князете, да не плащат данъци на държавата, да не ходят на война!
— Че защо трябва да се работи на църквата? Христос да не е имал крепостни селяни? Я виж какви здрави ръце имаш, запретни ръкави и работи, а не чакай наготов! Ако всички хора по света се трудят и всеки изкарва прехраната си с честен труд, и никой не посяга за хляба на ближния си, няма да има нужда от князе; а като няма да господаруват князе, няма да има и войни. Защото войните не се правят от орачите и сеячите, а от князете и епископите!
— Напразно, еретико, Юг де з’Арси те е помилвал на времето! По думите ти личи, че през тия 14 години, откакто не си бил на лангдокска земя, дяволът не е напускал душата ти дори за миг! Но аз те предупреждавам: ако макар и само една от думите, които изрече тук, изскочи навън от този двор, кладата този път няма да те размине! На огъня му е все едно с кого си има работа — с млад еретик или със стар богохулник и бунтар... А на Миланския херцог не се надявай! Нашият светейши баща и пастир, папата, и кралят на Франция скоро, много скоро ще му потърсят сметка за покровителството и помощта, които той оказва на еретиците. Тъй че... — той се изправи и вълците в очите му недоволно се дръпнаха назад —... почнат ли да капят листата, да те няма вече на окситанска земя! Останеш ли, ще те приберем в Инквизицията, а приятеля ти Жералд и семейството му ще изселим през девет села в десето!