Хари Потър и огненият бокал

— Хърмаяни, опомни се! — извика Рон. — Те харесват това. Харесва им да са поробени!

— Краткосрочната ни програма — надвика го тя, сякаш не бе чула и дума, — е да осигурим на домашните духчета достойно заплащане и нормални условия на труд. Дългосрочната ни програма включва промени в закона, който им забранява използването на магически пръчки, и предложение да се назначи домашен дух в Отдела за регистриране и контрол на магически създания, защото сега нямат свой представител.

— И как ще постигнем всичко това? — попита Рон.

— Ще започнем с набиране на членове — възторжено заобяснява Хърмаяни. — Мислех си да плащат по две сикли за значка. С постъпленията ще финансираме отпечатването на брошури за кампанията. Ти си касиер, Рон. Намерила съм и касичка за парите. А ти, Хари, си секретар, така че може да записваш всичко, което казвам сега, за протокола от първото ни събрание.

Последва тишина, в която Хърмаяни ги гледаше сияеща, а Хари седеше, раздвоен между обзелото го раздразнение срещу нея и напушилия го смях от изражението по лицето на приятеля му. Мълчанието бе нарушено не от Рон, който изглеждаше като изгубил ума и дума, а от тихичко чук-чук! по стъклото. Хари погледна през празната вече обща стая и видя на перваза на прозореца отвън голямата красива полярна сова, огряна от лунната светлина.

— Хедуиг! — извика той, изхвърча от стола си и прекоси стаята да отвори прозореца.

Птицата влетя, обиколи стаята и кацна на масата точно върху предсказанията на Хари.

— Най-сетне! — зарадва се той.