Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
И тогава чу как в някакво далечно кътче на свободното му съзнание отеква гласът на Лудоокия Муди — „Скочи на чина… скочи на чина…“
Хари покорно подгъна колене, готов да подскочи.
Скочи на чина…
Всъщност… защо?
От дълбините на съзнанието му се обади друг глас. Я не прави глупости! — каза му той.
Скочи на чина…
Не, не мисля, че ще го направя, благодаря — вече малко по-уверено каза другият глас… Не, наистина не искам…
Скачай! ВЕДНАГА!
Последвалото усещане бе силна болка. Едновременно бе скочил и се беше опитал да спре скока. В резултат на това се блъсна право в чина, събори го, а ако се съдеше по болката, бе счупил капачките и на двете си колена.
— Ето това вече ми хареса! — избоботи Муди, а Хари изведнъж усети как чувството за отекваща празнота в главата му изчезна.
Той ясно си спомни какво се беше случило, а и болката в коленете му като че се удвои.
— Видяхте ли всички?… Потър се бореше! Бореше се момчето и почти успя! Пак ще опитаме, Потър, а вие, останалите, внимавайте… гледайте го право в очите, по очите си личи… Браво, Потър, много добре наистина! Доста ще се затрудни онзи, който реши да командва точно теб!
— Като го слушаш как приказва — мърмореше Хари, куцукайки на излизане от урока по защита срещу Черните изкуства цял час по-късно (Муди не го остави на мира и го накара да опитва четири пъти поред, докато най-сетне успя напълно да надвие проклятието), — ще речеш, че едва ли не всеки момент някой ще ни нападне.
— Ами да — съгласи се Рон, който прескачаше от време на време по някое стъпало. На него му беше много по-трудно, отколкото на Хари, да се справи с проклятието, но Муди го успокои, че до обяд всички следи ще изчезнат. — Гони го параноята… — Рон се огледа притеснено през рамо да се увери, че Муди няма как да го чуе, и продължи: — Не се учудвам, че са го изхвърлили от министерството. Чу ли го, като разправяше на Шеймъс какво направил с оная вещица, дето на един първи април казала „бау“ зад гърба му? А кога ще четем как да противодействаме на проклятието Империус, като имаме толкова много да учим по другите предмети?
Всички четвъртокурсници вече бяха установили усложняването на задачите, с които трябваше да се справят през този срок. Когато веднъж запротестираха особено енергично срещу домашното по трансфигурация, професор Макгонъгол им обясни причината:
— Навлизате в най-важния етап от магьосническото си образование — говореше тя, а очите й святкаха строго зад очилата. — Наближават изпитите ви за степента Специалист по особена вълшебническа активност…
— Те са чак в пети курс! — възрази Дийн Томас.
— Така е, Томас, но имате още много да учите, повярвай ми! Госпожица Грейнджър единствена в класа успя да превърне таралежа в що-годе приличен игленик. Трябва ли да ти напомням, че твоят игленик още се свива на кълбо от страх, щом някой доближи карфица до него?
Хърмаяни пак се изчерви и явно се мъчеше да не изглежда твърде доволна.
На Хари и Рон им беше много забавно, когато в следващия си час професор Трелони им съобщи, че имат отлични оценки на домашното си по пророкуване. Тя прочете на глас дълги пасажи от техните пророчества и ги похвали, че така храбро са описали ужасите, които ще им се случат през следващия месец. Когато обаче им възложи да направят същото и за по-следващия месец, и двамата посърнаха, защото бяха изчерпали вече запасите си от идеи за бедствия.
Междувременно професор Бинс, духът бродник, който преподаваше история на магията, изискваше всяка седмица по едно съчинение за бунтовете на таласъмите през осемнайсети век. Професор Снейп пък ги караше да правят проучвания върху противоотровите и всички много се стараеха, защото им бе намекнал, че още преди Коледа може да отрови някои от тях, за да провери как действат противоотровите им. Учителят по вълшебство Флитуик поръча да изчетат три допълнителни книги в подготовка за часа по призоваваща магия. Дори и на Хагрид му хрумна да им създаде допълнителна работа. Раконогите огнемети растяха с изумителна бързина, като се има предвид, че още никой не беше разбрал с какво точно се хранят. Хагрид беше във възторг и предложи да доразвият „проекта“ с вечерни наблюдения, като се редуват да ходят до къщата му и да си водят записки върху забележителното поведение на тези създания.
— Без мен! — отсече Драко, щом чу това предложение, направено така, както Дядо Коледа би извадил от чувала си необикновено голяма играчка. — Стига ми, дето гледам тази отврат по цял час, благодаря!