Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Кой ви отбягва? — попита Рон, като се настани до тях.
— Щеше ми се да си ти — отвърна Фред, подразнен, че го прекъсват.
— А кое е тъпо? — обърна се Рон този път към Джордж.
— Да имаш брат, който си пъха гагата навсякъде — рече Джордж.
— Имате ли вече идеи за Тримагическия турнир? — на свой ред попита Хари. — Още ли кроите планове да участвате?
— Попитах Макгонъгол как се излъчват избраниците на училищата, но тя нищо не каза — не скри разочарованието си Джордж. — Сопна ми се да мълча и да се заема с трансфигурацията на миещата се мечка.
— Не мога да си представя какви ще бъдат изпитанията за участниците — замислено каза Рон. — Обзалагам се, че бихме се справили, Хари, толкова опасности преодоляхме досега…
— Но не пред съдии, нали? — намеси се Фред. — Макгонъгол каза, че участниците получават точки според това, колко добре са се справили с изпитанието.
— Кои са в комисията? — поинтересува се Хари.
— Със сигурност директорите на участващите училища — обади се Хърмаяни и всички извърнаха погледи към нея, крайно изненадани, — защото на турнира през 1792 година и тримата били ранени. Базилискът, дето трябвало да бъде уловен от участниците, им се изплъзнал и се развилнял.
Тя забеляза как я гледат всички и с присъщото й раздразнение от факта, че никой друг не е прочел книгите, които тя е изчела, добави:
— Всичко това го пише в „История на «Хогуортс»“. Макар че и тя не е съвсем пълна. Затова е по-добре да се казва „Преработена история на «Хогуортс»“. Или пък „Силно изкривена и избирателна история на «Хогуортс», прикриваща най-лошите особености на училището“.
— Ти за какво намекваш? — попита Рон, но Хари май се досещаше накъде отива разговорът.
— За домашните духчета! — провъзгласи Хърмаяни, потвърждавайки неговото предположение. — Никъде в хилядата страници на „История на «Хогуортс»“ не се споменава, че всички ние сме съучастници в потисничеството на сто роби!
Хари поклати глава и се зае със своя бекон с яйца. Макар че двамата с Рон не споделяха ентусиазма на Хърмаяни, тя с неотслабваща и непоколебима решителност търсеше справедливост за домашните духчета. Вярно, и двамата бяха дали по две сикли за значки СМРАД, но го направиха само за да ги остави на мира. Сиклите им все едно бяха хвърлени на вятъра, защото Хърмаяни започна да агитира още по-гръмогласно. Оттогава тя непрекъснато ги преследваше: отначало — да носят значките си, а след това — да убеждават и другите да го правят. Напоследък дори беше започнала да разнася вечер из цялата обща стая на „Грифиндор“ една тенекиена кутия, да спира всекиго и да дрънка под носа му монетите в нея.
— Замисляте ли се кой ви сменя чаршафите, пали камините, почиства след вас класните стаи и ви готви храната? Множество магически създания, които работят безплатно и към тях се отнасят като към роби — горещеше се тя.
Някои, като Невил например, си бяха платили само и само Хърмаяни да престане да ги преследва. Други проявяваха известен интерес към думите й, но нямаха желание да играят по-активна роля в нейната кампания. Мнозина приемаха всичко това на шега.
Рон обърна поглед към тавана, откъдето струеше светлината на есенното слънце, а Фред се вглъби над чинията си с бекон (двамата близнаци категорично бяха отказали да купят значки). Джордж обаче се наведе към Хърмаяни.
— Слизала ли си някога в кухнята?
— Разбира се, че не — сряза го тя. — Не допускам, че е позволено на ученици…
— А пък ние сме ходили — каза Джордж и кимна към Фред, — и то много пъти, да си измъкнем нещо за хапване. Говорили сме с тях — те са щастливи. Смятат, че имат най-хубавата работа на света…
— Защото са необразовани и с промити мозъци! — разпали се Хърмаяни, но следващите й думи заглъхнаха сред внезапния полъх и шумолене, с които нахлуха совите с пощата.
Хари мигом вдигна глава и видя как Хедуиг се насочва към него. Хърмаяни рязко млъкна и двамата с Рон напрегнато наблюдаваха совата, която изпърха, кацна на рамото на Хари, сви крила и уморено протегна краче.
Той измъкна писмото от Сириус и предложи на Хедуиг остатъците от бекона си, които тя с благодарност изкълва. После, като се убеди, че Фред и Джордж са потънали в задълбочена дискусия за Тримагическия турнир, зачете шепнешком на Рон и Хърмаяни отговора на Сириус.
Добър опит, Хари!
Аз съм отново в страната и се укривам. Искам да ме уведомяваш за всичко, което става в „Хогуортс“. Не използвай Хедуиг и сменяй совите. Не се тревожи за мен, а внимавай за самия себе си. Не забравяй какво съм ти казал за белега.