Хари Потър и огненият бокал

— Но това си е чиста лъжа! — упрекна го Хърмаяни на закуска, след като той им разказа как е постъпил. — Отлично знаеш, че болката в белега не е плод на въображението ти!

— Е, и какво от това? — възрази Хари. — Да не искаш да го върнат в Азкабан заради мен?

— Престани! — скара се Рон на Хърмаяни, която тъкмо бе отворила уста да продължи спора, но най-неочаквано го послуша и се умълча.

През следващите няколко седмици Хари полагаше усилия да не се безпокои за Сириус. Въпреки това всяка сутрин оглеждаше с надежда совите, които носеха пощата, а късно вечер, преди да заспи, с ужас си представяше как дименторите обграждат Сириус в някоя от тъмните улици на Лондон. Но през другото време гледаше да не мисли за своя кръстник. Да можеше поне да играе куидич — една усилена тренировка най-добре би разсеяла тревогите му! Пък и уроците им бяха станали по-тежки и изискващи повече внимание, особено по защита срещу Черните изкуства.

За всеобща изненада професор Муди обяви, че ще подложи всички ученици един по един на проклятието Империус, за да им покаже силата му и да провери дали могат да устоят на неговото въздействие.

— Ама… нали бяхте казали, че е забранено, професоре! — осмели се да възрази Хърмаяни, когато Муди размести чиновете само с един замах на магическата си пръчка, освобождавайки широко пространство в средата на стаята. — Казахте… че използването му срещу друго човешко същество е…

— Дъмбълдор иска сами да усетите въздействието му — отвърна Муди, като извъртя магическото си око към Хърмаяни и прикова в нея мистериозния си немигащ поглед. — Но щом предпочитате да го изпитате в действителност — когато някой ви отправи Империус, за да ви подчини напълно, — нямам нищо против. Освобождавам ви от часа. Вървете си.

И той посочи към вратата с кривия си кокалест показалец. Хърмаяни силно поруменя и смотолеви, че не искала да напуска часа. Хари и Рон се спогледаха ухилени. Знаеха, че Хърмаяни по-скоро би погълнала гной от буботуби, отколкото да изпусне такъв важен урок.

Като кимаше на учениците да се приближават един по един към него, Муди им отправяше проклятието Империус. Хари наблюдаваше как под неговото въздействие съучениците му вършеха най-странни неща. Дийн Томас например обиколи три пъти стаята с подскоци, като пееше националния химн. Лавендър Браун подскачаше като катеричка. Невил изпълни серия смайващи гимнастически упражнения, на които иначе със сигурност не би бил способен. Явно не бяха в състояние да противодействат на проклятието и идваха на себе си едва след като Муди го отменеше.

— Потър — викна Лудоокия, — твой ред е!

Хари пристъпи в средата на класната стая в разчистеното от чинове пространство. Муди вдигна магическата си пръчка, насочи я към него и изрече „Империо!“.

Беше най-прекрасното усещане. Стори му се, че се понася нанякъде, сякаш всяка мисъл и тревога в главата му беше заличена и оставаше само смътно и необяснимо щастие. Чувстваше се някак лек и безгрижен и едва-едва съзнаваше, че всички го наблюдават.