Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Авада Кедавра! — изрева Муди.
Пред очите им лумна ослепителна зелена светлина и ги връхлетя свистенето от нещо могъщо и невидимо, фучащо във въздуха. В същия миг паякът падна по гръб без видими белези, но без съмнение мъртъв. Няколко момичета едва сподавиха виковете си. Рон се дръпна назад и почти преобърна стола си, защото паякът се плъзна към него.
Муди бутна мъртвия паяк от катедрата на пода.
— Лоша работа — невъзмутимо рече той. — Не е приятно. А и контрапроклятие няма. Няма начин за противодействие. Има само един-единствен оцелял и той седи точно срещу мен.
Хари почувства как лицето му пламва, когато очите на Муди (и двете) срещнаха погледа му. Усети, че и всички останали са се втренчили в него. Гледаше чистата черна дъска, сякаш бе силно впечатлен от нея, но всъщност изобщо не я виждаше…
Значи така бяха умрели родителите му… Точно като този паяк. И те ли също са били като недокоснати, без нито един белег? Дали са видели лумналата зелена светлина и са чули връхлитането на профучаващата смърт, преди животът да бъде изтръгнат от телата им?
Хари непрекъснато мислеше за смъртта на родителите си вече цели три години, откакто научи, че са били убити, и по-късно откри какво се е случило в онази нощ — Опаш издал на Волдемор къде са и той ги нападнал в къщата им. Знаеше, че е убил първо баща му, който се опитал да го задържи и викнал на жена си да вземе детето и да бяга. Волдемор се приближил към нея и я карал да се отдръпне, за да се добере до Хари. Тя го умолявала да убие нея вместо сина й и отказала да го пусне, а Волдемор я поразил с проклятието си, преди да насочи пръчката си към Хари…
Той знаеше всичко това, защото чуваше гласовете на родителите си в миговете, когато се бе изправял срещу дименторите миналата година. Такава бе ужасната сила на качулатите диментори — да накарат жертвите си да преживеят отново най-страшните спомени от своя живот и да се удавят, безпомощни, в собственото си отчаяние…
Хари чу сякаш отдалеч гласа на Муди. С голямо усилие той се върна обратно в настоящето и се заслуша в думите на аврора.
— За да се отправи проклятието Авада Кедавра, е нужна огромна магическа сила. Ако всички заедно извадите пръчките си, насочите ги към мен и изговорите думите, едва ли ще ми причините друго, освен кръвоизлив от носа. Но това няма значение. Не съм тук, за да ви уча как се прави. Сигурно вече се питате защо ви говоря за него, щом няма контрапроклятие. Защото трябва да знаете. Трябва да можете да предусещате най-лошото, да не допускате възможността да се окажете лице в лице срещу него. ПОСТОЯННА БДИТЕЛНОСТ! — изрева той и класът подскочи отново.
— И така, тези три проклятия — Авада Кедавра, Империус и Круциатус — са известни като непростимите проклятия. Изричането на което и да е от тях срещу човешко същество се изкупва с доживотна присъда в Азкабан. Ето с какво може да се сблъскате. Ето за какво съм длъжен да ви науча да се подготвите. Нужни са ви знания. Нужно ви е умение. Но преди всичко ви е нужна постоянна, неотслабваща бдителност. Извадете перата и записвайте…
Остатъка от часа прекараха във водене на бележки за всяко от непростимите проклятия. Никой не проговори до биенето на звънеца, когато Муди ги освободи. Но щом излязоха от класната стая, се отприщиха стремителни потоци от думи. Повечето ученици обсъждаха проклятията със страхопочитание:
— Видя ли го как потръпва?
— Ами как го уби, а? За миг!
Обсъждат урока, като че коментират някакъв зрелищен спектакъл — помисли си Хари, ала на него никак не му бе забавно. На Хърмаяни също.
— Побързайте! — нетърпеливо подкани тя двамата си приятели.
— Пак ли към проклетата библиотека? — попита Рон.
— Не — сопна се Хърмаяни и посочи един страничен коридор. — Вижте Невил.
Той стоеше сам в средата на коридора, зяпнал каменната стена с ококорени очи и с все още изписания по лицето му ужас, който се беше появил, докато Муди демонстрираше проклятието Круциатус.
— Хей, Невил? — тихо го повика Хърмаяни.
Момчето се огледа.
— А, вие ли сте — проговори то с необичайно висок глас. — Интересен урок, нали? Чудя се какво ли ще има за вечеря. Аз… аз умирам от глад. А вие?
— Добре ли си, Невил? — попита Хърмаяни.
— О, да, добре съм — смотолеви Невил все така на висок глас. — Много интересна вечеря… урок де, искам да кажа… Какво ли има за ядене?
Рон погледна Хари с изумление.
— Невил, какво…
Изведнъж в коридора се чу странно потропване. Обърнаха се и видяха професор Муди да куцука към тях. И четиримата замълчаха с уплах в очите, но когато той заговори, хриптенето в гласа му беше много по-слабо и меко, отколкото когато и да било досега.