Хари Потър и огненият бокал

— Дали Муди и Дъмбълдор ще имат проблеми, ако в министерството научат, че сме видели отправянето на тези проклятия? — попита Хари, като наближиха Дебелата дама.

— Ами… сигурно — не отрече Рон. — Но Дъмбълдор винаги е постъпвал както сам реши, а Муди вечно има проблеми от години насам. Първо напада, после задава въпроси. Представи си кофите му за боклук! Глупотевини!

Дебелата дама се отмести да минат през отвора зад портрета й и двамата се изкачиха до препълнената и шумна обща стая на „Грифиндор“.

— Ще се залавяме ли с тия пророчества? — попита Хари.

— Е, хайде… — изпъшка Рон.

Отидоха до спалнята да си вземат учебниците и чертежите и завариха там Невил да седи сам на леглото си и да чете. Изглеждаше много по-спокоен, отколкото в края на часа при Муди, макар че все още не беше съвсем на себе си. Очите му бяха зачервени.

— Добре ли си, Невил? — попита Хари.

— О, да — отговори Невил. — Добре съм. Чета книгата, която ми даде професор Муди…

И той им я показа — „Магически средиземноморски водни растения и техните свойства“.

— Явно професор Спраут му е казала, че ме бива по билкология — обясни Невил. В гласа му имаше гордост, каквато Хари рядко бе долавял преди. — И той решил, че тази книга е точно за мен.

Хари предположи, че Муди е казал на Невил какво мисли за него професор Спраут само за да го ободри. Защото самият Невил едва ли бе чувал за себе си, че е добър по някой предмет. На такава благородна постъпка бе способен единствено професор Лупин.

Хари и Рон занесоха „Разбулване на бъдещето“ в общата стая, намериха свободна маса и се заеха с предсказанията за следващия месец. След час те не бяха напреднали много, въпреки че масата бе покрита с парчета пергамент със сметки и символи по тях, а умът на Хари бе тъй замъглен, сякаш обгърнат в дима от камината на професор Трелони.

— Нямам представа какво означава всичко това — рече той и обходи с поглед безкрайните изчисления.

— Слушай… — започна Рон, чията коса бе щръкнала от постоянно прокарване на пръсти през нея поради пълно безсилие. — Мисля, че е време да прибегнем до стария изпитан метод в пророкуването.

— Какво… да си измисляме ли?

— Точно така — потвърди Рон, с един замах бутна изписаните бележки на земята, топна перото си в мастилото и започна да пише. — Следващия понеделник — прочете той на глас, докато пишеше — има вероятност да започна да кашлям заради неблагоприятното взаимодействие между Марс и Юпитер. — После вдигна поглед към Хари. — Нали я знаеш каква е… Стига да има достатъчно нещастия — всичко е наред.

— Прав си — съгласи се Хари, смачка първоначалните си изчисления, метна ги към огъня и те прелетяха над главите на група бъбрещи първокурсници. — Добре, в понеделник аз ще съм застрашен от изгаряне.

— Да, ще бъдеш… — зловещо изрече Рон. — В понеделник отново ще се срещнем с огнеметите. Така, във вторник _аз ще_… ъъъ…