Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ще изгубиш ценна вещ — довърши Хари, прелиствайки „Разбулване на бъдещето“ за идеи.
— Става — съгласи се Рон. — Заради… ъъъ… Меркурий. А защо някой, когото си мислил за приятел, да не ти забие нож в гърба?
— Да… Жестоко! — съгласи се Хари и го записа. — Защото Венера е в дванайсетия си дом.
— А в сряда мисля да се бия и да загубя.
— Ааа, не, аз щях да се бия. Добре де, тогава аз ще изгубя бас.
— Да, защото си се обзаложил, че аз ще спечеля битката…
Още час продължиха да редят кое от кое по-трагични предсказания, докато другите ученици се отправяха към стаите си и общата стая бавно опустяваше. Крукшанкс дойде при тях, с лек подскок се метна върху един празен стол и загледа загадъчно Хари, а погледът му приличаше на погледа на Хърмаяни, когато ги заподозреше, че объркват нещо в домашните.
Оглеждайки стаята да се присети за някакво нещастие, което още не бе написал, Хари видя Фред и Джордж, седнали с лице към отсрещната стена, доближили глави и приготвили перата си да пишат върху един и същ пергамент. Необичайно беше за близнаците да работят тихо, скрити в ъгъла. Те предпочитаха да са в разгара на събитията и в центъра на вниманието. Имаше нещо тайнствено в начина, по който се бяха надвесили над този пергамент, и Хари си спомни как седяха заедно и пишеха нещо в „Хралупата“. Тогава си бе помислил, че изготвят нов формуляр за заявки на Магийки шегобийки от Уизли, но този път беше различно, иначе без съмнение биха извикали и Лий Джордън да участва в играта. Зачуди се дали това не е свързано с условията за участие в Тримагическия турнир. Точно в момента, когато ги гледаше, Джордж поклати глава, задраска нещо с перото си и въпреки че говореше съвсем тихо, думите му се чуха ясно в почти безлюдната стая:
— Не, излиза, че го обвиняваме. Трябва да бъдем по-внимателни…
Джордж се огледа и срещна погледа на Хари, а той му се усмихна и бързо се върна към предсказанията. Не искаше Джордж да помисли, че подслушва. Не след дълго близнаците навиха рулото пергамент, пожелаха лека нощ и отидоха да спят.
Десетина минути след това входът зад портрета се отвори и Хърмаяни влезе в общата стая с парче пергамент в едната ръка и кутия с нещо, потракващо в такт със стъпките й, в другата. Крукшанкс се изви на дъга и замърка.
— Здравейте! Чак сега приключих.
— И аз! — тържествено рече Рон и хвърли перото си на пода.
Хърмаяни седна, остави нещата, които носеше, в едно празно кресло и придърпа към себе си предсказанията на Рон.
— Идващият месец май няма да е от най-добрите за теб — язвително рече тя, а Крукшанкс се сви в скута й.
— Е, поне съм предупреден — прозя се Рон.
— Излиза, че два пъти ще се давиш — забеляза Хърмаяни.
— Така ли? — озадачи се Рон и прегледа предсказанията си. — Ще заменя единия със стъпкване от разбеснял се хипогриф.
— Не мислите ли, че личи как сте ги скалъпили? — попита Хърмаяни.
— Как смееш! — уж се възмути Рон. — Работихме усърдно като домашни духчета!
Хърмаяни вдигна вежди.
— Просто давам пример… — бързо се оправда Рон.
Хари също остави перото си, приключил с предсказването на собствената си смърт чрез обезглавяване.
— Какво има в кутията? — попита той.
— Значи все пак ти се налага да задаваш въпроси!
Хърмаяни го погледна сърдито, но отвори капака и им показа съдържанието.
Вътре имаше около петдесетина значки, всяка в различен цвят, но с един и същ надпис — СМРАД.
— Смрад ли? — попита Хари, като взе една значка и я погледна. — Какво значи това?
— Не е никаква смрад — нетърпеливо отвърна Хърмаяни. — Се-Ме-Ре-А-Де означава Сдружение на магьосници за равноправие и авторитет на духчетата.
— Не съм чувал за него — рече Рон.
— Как ще си чувал! — сряза го Хърмаяни. — Току-що го основах.
— Така ли? — изненада се Рон. — Колко членове има?
— Ами… ако се запишете и вие — трима — отвърна Хърмаяни.
— И мислиш, че ще вземем да се разхождаме със значки, на които пише „смрад“, а? — попита Рон.
— Се-Ме-Ре-А-Де! — държеше на своето Хърмаяни. — Щях да го кръстя „Спрете оскърбителната неправда над нашите събратя магически създания!“ или „Кампания за промяна на правния статут на магическите създания“, ама някак тежко звучат. Така че това ще бъде мотото на нашия манифест. — И тя размаха пергамента пред тях. — Направих задълбочено проучване в библиотеката. Поробването на домашните духове датира от векове. Не мога да повярвам, че никой не се е опълчвал срещу него досега.