Хари Потър и огненият бокал

Ръката на Хърмаяни се стрелна отново във въздуха, последвана от ръката на Невил — за голяма изненада на Хари. (Единствените часове, в които Невил доброволно взимаше (участие, бяха по билкология, която несъмнено бе любимият му предмет. Самият Невил изглеждаше изненадан от смелостта си.

— Да? — рече Муди, а магическото му око се завъртя и се втренчи в Невил.

— Има едно за измъчване… Круциатус — тихо, но ясно каза Невил.

Муди напрегнато изгледа момчето, този път и с двете си очи.

— Името ти е Лонгботъм, предполагам — попита той, а магическото му око се насочи към дневника.

Невил кимна притеснено, но Муди не го пита нищо друго. Лудоокия се обърна към целия клас, бръкна в стъкленицата за следващия паяк и го постави върху катедрата, където той застина, явно прекалено уплашен да помръдне.

— Проклятието Круциатус… — започна Муди. — Но за да видите как действа, трябва да го уголемя — и той насочи пръчката си към паяка. — Енгорджио!

Паякът се изду и стана по-едър от тарантула. Напълно изгубил самообладание, Рон дръпна стола си назад — колкото можеше по-далеч от катедрата.

Муди отново вдигна пръчката си, насочи я към паяка и промърмори „Круцио!“.

На мига краката на паяка се сгънаха върху тялото му. Той се претърколи по гръб и започна да потръпва страховито, мятайки се ту на едната страна, ту на другата. Не издаваше никакъв звук, но Хари бе убеден, че ако имаше глас, щеше да крещи. Муди не отместваше пръчката си и паякът затрепери и се разтресе още по-силно…

— Спрете! — рязко извика Хърмаяни.

Хари се обърна към нея и видя, че тя гледа Невил, който бе вкопчил ръце в чина пред себе си, кокалчетата му бяха побелели, а очите му се бяха ококорили от ужас.

Муди вдигна пръчката си. Краката на паяка се отпуснаха, но той продължаваше да потръпва.

— Редукцио! — каза Муди и върна смаления до нормалните си размери паяк в стъкленицата.

— Болка — тихо каза аврорът. — Ако искате да измъчвате някого, нямате нужда от менгемета и ножове. Достатъчно е да изречете това проклятие. Навремето и то беше често използвано… Така… някой да знае друго?

Хари се огледа. Позна по израженията върху лицата, че всички се питаха какво ли ще сполети последния паяк. Ръката на Хърмаяни потрепери, когато тя я вдигна за трети път.

— Да? — погледна я Муди.

— Авада Кедавра — прошепна Хърмаяни.

Няколко ученици я погледнаха смутено, включително и Рон.

— Охо! — нова усмивчица се плъзна по разкривената уста на Муди. — Да, последното, най-страшното… Авада Кедавра… Смъртоносното проклятие…

Той бръкна в стъкленицата и третият паяк, сякаш разбрал какво го очаква, се разщъка бясно по дъното й, опитвайки се да се изплъзне от пръстите на Муди, но той го улови и го постави върху катедрата. Паякът се защура панически по дървената повърхност.

Муди вдигна пръчката си и в този миг Хари внезапно изпита лошо предчувствие.