Дневникът на пирата

Лодките се приближаваха при гробна тишина, яки ръце работеха с греблата. Добре знаехме що за пасмина са тия, които седяха в тях, стиснали саби между зъбите си и с горящи от боен плам очи. Те бяха хора със същата безумна смелост и издръжливост като ония, които бяха минали с Морган през Провлака16, през смъртоносни тресавища и гъсти гори, до славния град Панама и го бяха разграбили, въпреки испанската войска, изпратена да ги пресрещне. Тези хора не искаха милост, нито я проявяваха, и мисля, че сърцата на всички ни тупаха по-бързо, когато носът на първата лодка се заби в песъчливото дъно и като пазеше същото злокобно мълчание, екипажът й се прехвърли през планшира и заджапа към брега.

Те бяха на петнайсетина крачки от мястото, където бяхме залегнали, и напредваха в разгънат строй, сякаш не подозираха, че се готви да ги посрещне войска, когато капитан Хадфийлд даде заповед за стрелба. Тозчас екна дружен залп и много от пиратите паднаха на място. Главорезите се поколебаха само за миг, изненадани от смъртоносния залп. После една слаба фигура изскочи пред тях, като ги ругаеше, че са страхливи жени, и с предизвикателно „ура“ оцелелите се устремиха подир предводителя си към нашите насипи.

Аз се въздържах да стрелям, тъй като възнамерявах да убия Даго, когато се явеше пред мушката ми. Не се страхувах от него — най-голямото ми желание беше да се срещнем лице в лице. Но знаех, че докато Даго е жив, хората му ще го следват; знаех също, че няма да даде заповед за отстъпление; докато не сметне, че всичко е загубено.

Тъй като в този момент Даго предвождаше нападението, аз се прицелих с мускета си право в гърдите му. Само по чиста случайност не улучих, ала това накара някои от защитниците да го помислят за неуязвим. Стана така, че когато натиснах спусъка, Дългия Джон, който бе залегнал до мен, се изправи, но се препъна и без да иска, блъсна ръката ми. Вместо да достигне набелязаната мишена, куршумът профуча безцелно във въздуха.

Тогава хората на капитан Хадфийлд направиха фатална грешка. Тъй като нямаха време да презареждат мускетите си, а и пиратите връхлитаха срещу им, войниците скочиха върху насипите, за да им се възпротивят. Даго веднага се спря и изкрещя кратка команда. Подобно на добре обучена рота от личната охрана на краля, пиратите също се спряха, коленичиха с единия крак и изпразниха мускетите си с опустошителни последици. После незабавно се изправиха пак и продължиха неудържимия си щурм.

Нашите загуби от близкия залп бяха ужасни. Войниците, така да се каже, опираха о дулата на пиратските мускети и двайсетина сигурно бяха паднали мъртви или смъртно ранени. Капитан Хадфийлд вдъхна кураж на останалите с думи и с пример и скоро по цялата фронтова линия се завързаха ръкопашни схватки.

Аз исках да кръстосам сабята си с Даго, но един великан с четвъртита черна брада се втурна към мен, стреля с пистолет и ме улучи някъде в шията. Раната не беше сериозна и мина известно време, докато разбера, че съм улучен. Моят пистолет видя сметката на един пират, който бе притиснал здравата капитана, а после трябваше да напрегна цялото си внимание, за да се защитя от нападението на Чернобрадия, така че в течение на няколко напрегнати минути нито знаех, нито се интересувах какво става с другарите ми.