Невестата от Шербрук

Александра тръгна, а завивката се влачеше след нея като много дълъг булчински воал. Спря се на вратата:

— Аз сама ще се измия, Дъглас.

— Глупости! Трябва да видя дали си добре! Аз съм отговорен за това, че те нараних, макар че това не е най-точната дума за отнемането на девствеността, но няма значение. Направих го и ще се грижа за теб.

— Ще си отидеш. Не мога да позволя това. Прекалено неудобно е.

Дъглас се намръщи.

— Забрави ли вече какво правих снощи, мадам? Толкова скоро ли забрави как пискаше от удоволствие? Повярвай ми, тогава те гледах. Сега е съвсем малко по-различно. Стой спокойно.

— Не. — Тя се размърда неспокойно. — Снощи беше тъмно. Казваш, че е нормално да има кръв?

Той усети страха в гласа й и омекна.

— Да, трябваше да те предупредя.

Той се намръщи, когато си спомни как бе изоставил спокойствието, всичко онова, което знаеше, и се бе поддал на силата на освобождаването, нещо напълно непознато за него, чувство, което мразеше и което го накара да избяга от нея и от сцената на провала си.

— Излез, Дъглас.

Дъглас вдигна купата с топла вода и я сложи на масата до леглото. Разстла кърпите за миене до купата. После се обърна към нея. Александра се опита да се затича, но се спъна в завивката и падна в прегръдките му. Той я вдигна и я стовари върху леглото. Отви я и каза:

— Уморих се да си играем на Цезар и Клеопатра. Отегчих се да ти казвам да мълчиш и да не мърдаш. Нямам желание да го повтарям.

Тя легна с обърната глава настрани, плътно затворени очи, разтвори краката си и той изми кръвта и спермата.

Дъглас се чувстваше спокоен и хладнокръвен, дори когато я докосваше и тя потрепваше. Спомни си, че по същия начин се усещаше, когато се грижеше за нея по време на боледуването й. Тогава нямаше животинска похот, сега също. Приключи се с това, слава Богу. Отново бе нормален. Когато решеше да я има отново, щеше да го направи с разум, с мисъл, с минимално участие. Без страст, без безумие. Тя нямаше да го докара отново до такава лудост. Той я избърса още веднъж и хвърли кърпата. Обърна се, за да й каже да става, и разбра, че не може да откъсне погледа си от нея. Спокойствието му се замени от кратка въздишка, после от още една. Задачата му приключи, а с това и самообладанието му. Прехваленото му самообладание се превърна в спомен без никаква стойност. Не преставаше да я гледа. Пръстите му помръдваха от близостта на тялото й. Кожата й бе мека, розова и топла и той разбра, че трепери. Не, нямаше да се остави да се разтърсва при вида на гола жена. Никога преди не се беше случвало. Пръстите му леко влязоха в нея. Искаше да я погали, да я помилва с пръсти и устни. А гърдите — искаше да ги обхване с длани, да изпълнят ръцете му, да ги смуче, да търка бузата си по меката и плът и да усеща с лицето си ударите на сърцето й.

Затаи дъх. Беше по-лошо от предишната нощ. Пълзящата лъст, чуждата за него настойчивост го подлудяваха, не можеше да се познае, логиката му изневеряваше. Кръвта пулсираше в главата му, чувстваше мускулите си, членът му щръкна и запулсира. Беше изпълнен с такова желание, че чак трепереше. Опита се да открие късче разум в ума си, но не успя. „По дяволите“ — каза си той, намери се върху нея и разтвори широко краката й.