Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— О, не, още е твърде рано за нея. Тя не става почти до обяд. Ела, Александра, няма защо да си губиш времето. Само леля Милдрид е там. Както знаеш, тя бая си похапва, така че няма да каже нищо. Странно, а е толкова слаба?
Александра отново въздъхна.
— Сутрин майка ми е като изцеден лимон. Леля Милдрид е по-скоро като сушена слива.
Синджън се намръщи и се обърна към брат си:
— Не мога да си представя сушена слива да яде много.
— Знаеш ли, че си отвратителна, Синджън?
— Тази сутрин не си в особено хубаво настроение, Дъглас. Да не би Тони пак да се е заяждал с теб. Не му обръщай внимание. Толкова се радвам, че си вкъщи и че си женен за Алекс. Ще пояздим ли след закуска?
— Защо не? — каза Александра. — Бих искала да маркирам най-краткия път до Лондон.
Леля Милдрид се бе заела с две кифли, от който капеше мед и масло. Тя погледна Александра изпод навъсените си вежди, но не каза нищо.
Дъглас хвана Александра за лакътя и я спря. Тя го погледна.
— Време е да седнеш там, където ти е мястото — каза той.
Тя отправи поглед към стола на графинята и потръпна:
— Не е нужно и…
— И нищо. Мълчи и ми се подчинявай. Това ще е нещо ново за теб. Хайде, седни!
— Изглеждаш чудесно на този стол — каза Синджън. — Мама ще скръцне със зъби, но най-правилно е предимство да има съпругата на Дъглас. Ти си господарката сега, а според Дъглас всеки от рода Шербрук трябва да изпълнява задълженията си и да носи отговорност.
— Жалко, че братовчед ми не обръща внимание на нито една от известните максими на Шербрукови, голям грубиян.
Леля Милдрид каза на всеослушание на масата.
— Твърде е дребна за този стол.
Дъглас се усмихна от другия край на масата на жена си:
— Искаш ли да седнеш на възглавница?
— Всъщност, лельо — каза Синджън, — този стол е точно за Алекс. Мама малко прелива извън него. На стола в гостната би трябвало да се сложи възглавница за Алекс.
— Права си, Синджън — каза Тони.
— Никой не те е питал за мнението ти. Антъни — каза леля Милдрид. — Държиш се отвратително. Наистина! Да се ожениш за две момичета и да пробуташ на Дъглас не тази, която трябва.
— Кифличките са много вкусни — каза Синджън и предложи една на леля си.
— Моля те, лельо, не казвай това на жена ми — каза Тони. — Аз съм нейният живот, съсипва се, ако липсвам дори и за миг, тя…
— Мисля, че днес трябва да купим кобила за Алекс, Дъглас — каза Синджън и подаде една кифла на Тони. — Не можеш да натупаш Тони на масата за закуска.
— О, Дъглас, срещнах Том О’Мали и той ми разказа за посещението ви с Алекс, как хубаво си се грижел за нея и как още на следващия ден си му изпратил ново легло. Каза, че било истински рай, и сигурно е така, това е първото легло, на което спи и е по-дълго от него. А, ето го и Холис. Негова светлост се нуждае от кафе, Холис.
— Май наистина се нуждае — съгласи се Холис и наля кафе от фин сребърен кафеник. — Ваша светлост желае ли кафе?
Алекс подскочи. „Ваша светлост!“ Погледна учтивото лице на Холис.
— Малко чай, ако обичаш, Холис. Не съм свикнала с вкуса на кафето.
— Струва ми се, млада лейди, че сте седнали на моя стол?
— О, скъпа — каза Синджън, — още не е станало обяд.
Овдовялата графиня на Нортклиф бе преизпълнена с ярост.
— Млъкни, Джоун, защото иначе ще прекараш останалата част от годината в спалнята си. Виждам как я окуражаваш. А що се отнася до теб, ще се преместиш.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Внезапно в трапезарията се възцари пълна тишина.
Алекс погледна към Дъглас. Той седеше абсолютно неподвижен, като статуя, с вилица в дясната ръка. Леко й кимна. Значи оставяше всичко на нея. Нямаше да се намесва. Тя преглътна и се обърна към свекърва си.
Заговори меко:
— Както знаете, името ми е Александра, а не „млада лейди“. И за да бъдем още по-точни: лейди Александра. Дъщеря съм на дук. Странно или не, сме в Карлтън Хауз, аз имам предимство пред вас. Въпреки че направих крачка назад, що се отнася до женитбата, все още имам предимство. Независимо от всичко сме роднини. Вие сте доста по-възрастна, ето защо ви засвидетелствам уважението си. Никога не съм разбирала защо възрастта изисква по-голямо уважение, но, изглежда, такъв е животът. Сега бихте ли ме наричали „Александра“ или „лейди Нортклиф“?
Графинята на Нортклиф не беше клон, за да се прекърши от силен вятър. Въпреки че виждаше неумолимостта на момичето, седнало в стола й — нейния стол, — така че трябваше да положи усилие, за да преоцени положението си. Синът и не каза нито дума. Той не я защити, собствената си мила майка. Вдовицата пое дълбоко дъх, но бе изпреварена от Холис, който тихо каза: