Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Изчакай само минутка и ще измисля и за теб някой комплимент.
— Не е нужно. След като веднъж съм те взел, трябва и да те облека подходящо. Особено не ми харесва, че всичките рокли сплескват гърдите ти. Не е здравословно. Не че искам да ги излагаш на показ, но ще бъде хубаво да са малко по-разголени. Не ми се иска да разчитам само на въображението си.
— Какво търсиш тук?
Той се усмихна и и предложи ръка.
— Помислих си, че може да се осмелиш да го кажеш. Единствено сипеше заплахи, като лежеше по гръб с разтворени крака. Няма да ти позволя да заминеш за Лондон и да разкажеш на дамите как съм се държал. — Той й се усмихна още по-широко. — Не, че ще ти повярват. Никога. Само ще ти се присмеят. Ще помислят, че си ревнивка и лъжкиня.
Тя не го поглеждаше.
— Ще замина за Лондон в момента, в който се уверя, че сестра ти не е наоколо. Ще убедя дамите, че това, което им казвам, е вярно.
— Няма да заминеш.
— Престани да скърцаш със зъби, няма да ти помогне. Ще правя това, което искам.
Той каза много тихо:
— Може да имаш дете.
Изражението на лицето й рязко се смени и тя го зяпна.
— Не, това не е възможно. Не вярвам от веднъж да има резултат. Не е логично. Казваш ми го само за да ме сплашиш. Нали?
— Напротив, напълно е възможно. — Той опря ръката си на корема й. — Два пъти се изпразних в теб. Само не ми казвай, че и двата пъти са били толкова незначителни, че не си ги усетила.
— Как бих могла да ги забравя? Първия път ме нарани, а втория се държа като дивак.
Дъглас се намръщи и махна ръката.
— Не исках да стане така. Значи си лъгала първия път. Пищеше като…
— По-тихо. Ако това ти е извинението, позволи ми да ти кажа, милорд, че не си познал. Поне не ме обвинявай.
Той я погледна замислено:
— Нямаше да съм същият без теб, какво да правя?
— Ще отида да наточа ножа.
Дъглас се ухили, като видя, че братовчед му се задава по коридора.
— Ако не идваше Тони, предателко такава, щях да те посъветвам да стоиш по-далеч от мен.
— Къде е жена ти, Тони?
Тони му отвърна със сънена, преситена усмивка:
— Още спи и без съмнение ме сънува.
Усмивката на Дъглас се замени с ръмжене и Александра, която му беше бясна, не можа да се сдържи и го удари с юмрук в корема.
Той пое дъх и се засмя въпреки болката.
— Трябваше да удариш Тони, а не мен, съпруга ти, който снощи те накара да пищиш от удоволствие.
— Аха — каза Тони и погледна лицето на Александра, по което бяха изписани ярост и неудобство. — Време беше, Дъглас.
Александра не можеше да се справи с този безочлив мъж. Нямаше ли за него скромност, дискретност?
— Предполагам, че вината е и в мен, за да говорите с такова неуважение. Млъкнете и двамата.
— Съпругата не е лошо нещо — каза Тони, като вървеше в крак с Александра. — Винаги до теб, готова за целувки, за ласка и милувки.
— Жената не е домашно куче.
— О, не, тя е много повече от домашно куче. Какво ще кажеш, Дъглас?
На Александра й се стори, че Дъглас не слуша Тони. Бе се загледал в стълбите. Може би си мислеше за Мелисанда — глупачката. Дъглас се намръщи и каза рязко:
— Чичо Албърт и леля Милдрид още ли са тук?
Тони се прозя и се почеса по лакътя:
— По всяка вероятност. Това е твоята къща. Ти си скапаният домакин. Би трябвало да знаеш кой живее под твоя покрив.
— Вие сте тук и един Господ знае, че не ви искам.
Тони бе доволен от липсата на сърдечност. Той каза непринудено:
— Хайде, хайде, братовчеде. Мислех си, че тази сутрин всичко ще бъде забравено. В крайна сметка ти се ожени за Александра по начин, по който всеки един мъж взима съпругата си, и като ви гледам, бих казал…
— По-добре не казвай нищо, Тони!
— Извинявай, Алекс. Ти си прав, Дъглас. Бих искал да заведа Мелисанда на Строубери Хол в петък. Доволен ли си?
— Още три дни в твоята ужасна компания!
— И на сестра ми — каза Александра. — Трябва да си доволен и на това. Можеш да си седиш, да размишляваш, да въздишаш и да се правиш на меланхоличен.
— Бих бил доволен, ако си държите езика зад зъбите, мадам.
— Не съм виждал Дъглас да мисли за жени, Алекс. Сигурно щеше повече да се гордее.
— Здравейте! Добро утро. Александра! За Бога, изглеждаш толкова бледа. Не си ли спала добре? Дъглас пак ли се заяжда с теб? Добро утро, господа.
Александра погледна ентусиазираната си млада зълва, която изглеждаше здрава, жизнерадостна, отблъскващо яка, и въздъхна:
— Здравей, Синджън.
— Здрасти, малката — каза Тони.
Дъглас изсумтя на сестра си.
— Майка ти в трапезарията ли е? — полита Александра.