Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Милейди, готвачката е приготвила тази сутрин специална кифличка с орехи и стафиди, покрита със замразени бадеми и канела. Прекрасна е наистина и готвачката очаква със затаен дъх мнението ви. Заповядайте, милейди, ето, седнете тук, на този чудесен стол, от който се открива такава хубава гледка към източната ливада. Можете да гледате как наперено се разхождат пауните. Винаги съм смятал, че това е най-хубавото място на цялата маса.
Вдовицата се колебаеше какво да направи. „Фалшивата“ й снаха я накара да вземе решението. Александра плесна въодушевено с ръце.
— Ох, много искам да гледам пауните, Холис. Опашките им напълно ли са разтворени? Чудесно! Мадам, имате ли нещо против аз да седна там тази сутрин, за да ги гледам. И преди съм забелязвала, че този стол е на великолепно място.
Когато вдовицата заговори, и трите й брадички се повдигнаха.
— Не, бих искала аз да ги гледам тази сутрин. Забавни са. Е, Холис, очаквам да бъда настанена. Донеси кифлата ми.
Дъглас бе поразен, напълно поразен. Погледна към Александра, но тя бе навела надолу глава. Това също му направи впечатление. Нито ликуване, нито злорадство за тази малка, но доста забележителна победа. Тя бе успяла да не превърне трапезарията в бойно поле с помощта на Холис. Тогава й каза:
— След закуска с Александра ще ходим до фермата Брандърлей, за да й купим кобила. Ще дойдеш ли с нас Синджън?
Устата на Синджън бе пълна с пушена риба и тя само кимна. Тогава се появи Мелисанда, която каза весело от вратата:
— О, какво удоволствие! Тони, не искаш ли и на мен да купиш кобила? Бих искала да е бяла, чисто бяла — с дълга, гъста грива.
Тя изглеждаше така изключително красива, че ръката на Дъглас замръзна във въздуха с вилицата. Сутрешната и рокля бе бледосиня, честно казано, съвсем обикновена, но това бе достатъчно. През гъстите й черни къдрици беше завързана синя панделка. Изглеждаше крехка, фина и извънредно привлекателна.
— А не искаш ли и нов костюм за езда, Мелисанда? — попита Синджън. — Чисто бял, с яркозелено перо на шапката? Колко прекрасно ще изглеждаш? На чудесно седло, върху бяла кобила. Ще бъдеш като вълшебна принцеса.
— Бялото я прави много бледа — каза Тони сухо, докато разбъркваше яйцата в чинията. — За мен бе голямо облекчение, щом разбрах, че не трябва да носи повече бяло освен на сватбата ни.
— Бледа. Никога не съм бледа! Това не означава ли, че ще изглеждам отвратително жълта? Това е абсурд. Никога, никога не съм била бледа.
— Така ли мислиш, Мели? Огледалото ти те лъже. Трябва да се доверяваш на съпруга си. Както знаеш, имам изискан вкус. Сега смятам да изхвърля всичките ти момински нощници. Никакво бяло повече. Само яркосиньо и зелено — всички от коприна и сатен. Разбира се — и чехли в тон. Какво мислиш, любов моя?
Мелисанда изпадна в леко затруднение:
— Никога не съм била жълта, но много ще се радвам да получа нови дрехи.
— Надявам се. След като постоим в Строубери Хол колкото аз реша, ще отидем в Лондон и ще разбиеш младите мъжки сърца с несравнимата си красота, с коприна и сатен.
— Но аз искам сега да отида в Лондон, Тони!
— Искаш ли кифличка, скъпа? — попита графинята на Нортклиф.
Дъглас гледаше Мелисанда. Синджън забеляза как се мръщи. Тя се засмя над чашата с чай.
— Трябва да покажеш на всички прекрасните си акварели, Мели. — Тони гледаше как жена му фино разчупва една кифличка с красивите си нежни пръсти. — Дъглас, тя нарисува няколко картини на Нортклиф. Мисля, че ще ти направят голямо впечатление.
Мелисанда изпусна кифлата си, усмихна се бляскаво на съпруга си, наведе се към него, а очите й искряха:
— Наистина ли ги харесваш, Тони? Сериозно? Трудно е, светлината непрекъснато се сменя, особено близо до клена. Да се опитам ли да нарисувам пауните, които всички така обичат?
— Не знам — отвърна той и я погледна замислено. — Може би е по-добре да нарисуваш кобилата, която ще ти купя. Но не бяла, моля те, Мели. По-скоро червеникавокафява с бели крака. Не искам да си банална.
— Банална! Никога не съм била… какво точно искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще ти липсва оригиналност. Ще си най-обикновена.
Мелисанда се намръщи, а после дари мъжа си с красива усмивка:
— Е, добре, милорд. Тогава ти ще ми избереш оригинална кобила.
— Да. Ще се научиш да ми се доверяваш за в бъдеще. Винаги правя това, което е най-добре за теб.
Мелисанда бавно кимна.
Синджън намигна на Александра.
Овдовялата графиня на Нортклиф се обърна със загрижен глас към леля Милдрид:
— След закуска искам да си поговорим за пристигането на лейди Джулиет. Трябва да подготвим едно малко соаре за нея, не мислиш ли? Тя е важна личност и има нужда от признание, а след като Дъглас няма да се омъжи за нея, защо…