Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Нощницата ти ми пречи. Да я махнем.
Без да чака повече, той я изправи на крака. Наведе се, хвана подгъва на нощницата й я измъкна прел главата и.
— Сега и двамата сме в еднакво положение, така да се каже.
— Много си мургав, космат и висок.
— Да, а ти си с бяла кожа, нямаш косми с изключение на мястото между краката. Прекрасно е.
— Господи!
— Пипни ме, Александра. Много би ми се искало.
— Къде?
— Навсякъде, където ти харесва.
Тя допря дланите на двете си ръце до гърдите му.
Усети къдравите му черни косъмчета. Почувства туптенето на сърцето му, бавно и умерено. Бавно, много бавно ръцете и взеха да се спускат надолу.
Той затаи дъх. Усети как членът му се вдървява. Стисна юмруци и се насили да остане спокоен, за да й позволи да се отпусне. Скоро щеше да я уплаши достатъчно. Когато ръцете й стигнаха корема му, членът му започна да пулсира и той се молеше да не го докосне.
— Голям е. Дъглас.
Той се усмихна насила.
— Вярно, но ще се научиш, че мъжът е роден, за да доставя удоволствие на жената. Това е ролята му, също както и да излее семето в жената.
— Не вярвам да се получи.
Преди да й отговори, тя го докосна леко с пръсти. Той трепна конвулсивно и изпъшка.
— Нараних ли те?
— Да, и беше чудесно. Не ме докосвай отново, Александра, иначе ще ме смутиш. — Дъглас не можеше да повярва. Райдър винаги го бе обвинявал, че е студен, че може да се контролира дори когато е с ангел. И наистина беше така. Никога не му се бе налагало да се сдържа с усилие. А ето че тя го докосваше и го подлудяваше. От дълго време не е бил с жена, може би затова.
— Но ти си толкова…
— Какво толкова? — попита той през стиснати зъби.
Ръцете й галеха тялото му, тя наведе глава, погледна го внимателно и изведнъж той видя как тя коленичи и понечи да го обхване с уста. Той усещаше топлината на дъха й. Само мисълта да го вземе в устата си го караше да трепери и да се тресе — и в този момент не можеше да издържа повече. Бе загубил всякакво хладнокръвие. Беше го обзела лудост. Рязко я дръпна и силно я притисна към себе си.
— Желая те — каза той почти в устата й. — Разтвори устните си сега, веднага, точно така. — Топлият му дъх бе в устата й, а големите му ръце я галеха страстно по гърба и той я хвана за задника. Стенеше в устата й, езикът му докосваше нейния, притискаше я все по-силно и я повдигаше нагоре. Беше силен, горещ, ръцете му сега бяха на краката и и я милваха пламенно нагоре отново към задника. Тя се отдръпна и в този момент той разбра, че я е уплашил. Стоеше неподвижна като дърво.
Дъглас се опита ла се овладее. Много бързаше, твърде много бързаше. Не приличаше на себе си. Беше внимателен, бавен, много решителен, а сега се държеше така, сякаш бе полудял. Той, отличният любовник, я бе уплашил до смърт. Искаше му се да разтвори женската й плът и да влезе в нея, сега, веднага, дълбоко в нея, силно, но й бе казал, че не е свиня. По дяволите, дори се хвалеше колко е добър е жените. Трябваше да се успокои. Тя е девствена, а той не. Имаше опит и знаеше как се постъпва. Такова сграбчване, мачкане и задъхване не са белези на отлична класа. Той пое дълбоко въздух. Пусна я и отстъпи крачка назад. Взе халата си и го облече. Нямаше да се освободи така бързо, за да я остави удивена как изобщо е могъл да се смята за ненадминат мъж.
— Съжалявам — каза той грубо и приглушено. — Изплаших те. Съжалявам. — Дъглас се засмя: — Няма да ми повярваш, Александра. — Той галеше ръцете й от горе до долу просто, за да я докосва, да я чувства до себе си. — Никога преди, повярвай ми, никога не съм обезумявал до такава степен, никога не съм бил така ужасно импулсивен. Шокиран съм, че мога да губя самообладание. Никак не ми харесва. Не е в мой стил. Ти си просто жена като всяка друга, независимо че си ми съпруга. Не те лъжа, Александра, Не ме гледай, като че ли съм чудовище. Не те отхвърлям. Предишния път се държах като глупак и тази вечер искам да се сдобрим. Не желая да те наранявам и да те плаша. Господи! Гърдите ти са прекрасни.
Той се задъхваше, сякаш беше тичал до северната ливада на Нортклиф и обратно. Александра опря ръка на сърцето му. Биеше бързо. Желаеше я.
А тя се бе държала като глупачка — напълно вдървена.
— Съжалявам, Дъглас, но се страхувам. Няма повече да се държа като девственица.
Той се засмя и това я огорчи.
— Но ти си девствена все пак. — Дъглас се удиви на безропотното й съгласие. Тя все още изглеждаше като на тръни, но имаше желание, пламенно желание да я научи.