Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Повдигни се — и той й подхвана ханша с големите си ръце. Задъхваше се, почти се разтърсваше, бе толкова близо до освобождаването, не разбираше, не можеше да си го обясни и тогава изведнъж й го вкара.
Александра изпищя от изненада.
Дъглас застина над нея, но само за момент. Беше гореща и много малка и той усещаше как плътта й се нагоди към него, приемаше го плавно, което значеше, че има желание и у нея. Нямаше принуда, а само топъл прием, чувстваше всяко нейно движение, беше прелестно, извиваше се под него, а той проникваше все по-навътре. Тя плачеше и тези малки сълзи предизвикаха известен проблясък на разум у него. Притискаше утробата й дълбоко и все пак не му беше достатъчно, искаше да пъхне език в устата й и да притиска тежките й гърди до себе си.
— Александра.
Тя отвори очи.
— Моля те, не се движи. Наранявам ли те?
— Не съвсем, само не знам какво ще стане и е страшно.
— Обещавам, че следващия път ще е бавно. Заклевам се но не сега. Моля те не мърдай. Ако се движиш, ще откача. Разбираш ли?
Тя го гледаше объркана.
— Просто кажи, че разбираш.
— Разбирам.
— Добре. Стой спокойно. Не знам какво ми става. Никога не ми се е случвало. Не мога да го приема — тогава почувства как мускулите й се притискат към него, той изстена, напрегна се и се повдигна. Изруга и затвори очи. Вкара го дълбоко, леко се отдръпна назад, за да влезе още по-навътре и ръцете му се забиваха в бедрата и, докато я повдигаше нагоре. Изкрещя, когато достигна кулминацията, беше като луд, крещеше така, както никога в живота си. После се отпусна, целуваше я, искаше да я има, да поглъща сълзите й, да усеща топлината на устата й, продължаваше да се движи вътре в нея, не вярваше, не разбираше нищо и не можеше да спре.
Накрая се успокои и застина върху нея. Случи се отново същото. Самозабрави се, не знаеше кой е и какъв е. Тази жена го бе докарала до такъв нелеп край и той нямаше да го приеме. Намръщи се. Тя плачеше, лицето — бледо, косата — разрошена.
— Съжалявам — каза той и се отдръпна. — Следващия път ще е бавно, кълна се, и няма да се страхуваш. Съжалявам.
Той стоеше сковано гърдите все още се надигаха. Погледна към разтворените й крака.
— Съжалявам, но не мога…
Дъглас бързо се обърна, халатът му се развя и в този момент ядосан глас рязко го спря:
— Ако избягаш, Дъглас Шербрук, заклевам се, че ще напусна Нортклиф Хол, ще замина за Лондон и ще разкажа на всички, че си свиня и не си отличен любовник. Ще кажа на всички дами, че изобщо не можеш да се контролираш, че си побъркан и не мислиш за нищо друго освен за себе си. А, да… и че си много космат и ужасно се потиш!
— Дявол да те вземе, вината е твоя! Ако не си така.
— Така — какво? Така изключително красива? Така съвършена?
— Не, ти не си, не съвсем, просто… вината трябва да е у теб. Нито една жена преди не ме е правила на такъв глупак, такъв неконтролируем идиот и Господ е свидетел, че ти не си сестра ти…
— Не, съвсем съм сестра ми! Аз съм си аз и ти едва намираш сили да ме погледнеш.
— Това е абсолютно невярно. Гледам те и полудявам. Е, може би не от лицето ти, но от останалото. Трябва да си някоя вещица. Унижаваш ме. Трябва да е от тези твои гърди. Но и слабините, и коремът… Какво направи с мен?
— Все още нищо, но смятам да прережа жалкия ти врат с някой остър нож.
— Да не си посмяла да ме заплашваш. По дяволите! Господ знае колко по-добре бях, преди да се появиш в живота ми! Поне знаех кой съм, какво правя и защо го правя.
„Добре, че този път — помисли си тя след затръшването на вратата — той си отиде в своята стая, а не в моята.“
Събра краката си. Бе наранена дълбоко вътре, мускулите в слабините я боляха и бяха обтегнати. Вече не беше девствена. Ако не си спомняше невероятното удоволствие от предишната нощ, вероятно щеше да го сметне за животно. Александра въздъхна и се измъкна от смачканата завивка. Цялата бе изцапана, прав беше. Тя дръпна шнура на звънеца.
Близо час по-късно Александра се надигна и видя Дъглас, който стоеше облегнат на стената, между две картини на Шербрук, със скръстени ръце.
— Доста се забави — каза той и се отлепи от стената. — Вярвам, че си готова за закуската.
— Защо не? Може би майка ти ми е сложила отрова за мишки в бърканите яйца.
— Аз ще изям порцията ти, както спах и в леглото ти. Ще бъда придворният ти дегустатор. Между другото тази рокля ни най-малко не подхожда на графинята на Нортклиф.