Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Ела тук.
Тя слезе по трите стъпала и застана право пред него.
— Както виждаш, аз все още много те желая. Вече ти казах, че не мога да контролирам реакциите си. Тук ли искаш да останеш, или ще дойдеш с мен, в спалнята ми.
— Искам да дойда с теб.
Без да каже нито дума, Дъглас я вдигна и силно я притисна към себе си. Дъхът и затопли бузата му, тя го целуна леко, със затворени устни, моминска целувка, съвсем невинна, така както би целунала чичо си. Хареса му много и усети силно желание. Пусна я на земята, хвана я за ръка и я поведе към спалнята си. Когато стигнаха, той се обърна с лице към нея и отново я вдигна. Този път тя го целуна по ухото и леко го захапа.
Дъглас взе тичешком останалите няколко фута до леглото си. Дишаше тежко и бе нужно само едно докосване, за да не може да се спре.
— А сега изслушай ме! — започна той, като си налагаше да я докосва, а само да я гледа, излегната на леглото му. — Не искам да ме пипаш и да ме целуваш отново. Не знам какво става с мен, но не мога да издържам, Александра. Разбираш ли?
Докато произнасяше тези думи, той си спомни отново как Райдър го нарече студен. Студен, ха! Очите й се бяха разширили от удивление.
— По дяволите! Знам, че не разбираш, но просто кажи, че разбираш.
— Разбирам, Дъглас.
Тя обгърна врата му с две ръце и го дръпна към себе си. Той легна върху нея и я зацелува по устата отново и отново. Шепнеше й да отвори устните си и когато тя го стори, застена безспир:
— Александра!
Повтаряше името й непрекъснато, искаше му се да я целува вечно, докато остане без дъх, докато умре. Успя да се измъкне от халата, но когато се опря до плътта й, загуби всякакъв контрол над себе си. Бе отгоре й, силно притискаше корема й. Отдръпна се назад и широко разтвори краката й. После отново легна върху нея, започна да блъска, като си помисли, че ако не влезе в нея още сега, в този момент, ще умре. Не спираше, езикът му бясно навлизаше по-навътре в устата й, докосваше нейния, а топлината й караше сърцето му силно да бие, все по-бързо и по-бързо. Дъглас вдиша глава и я погледна:
— Не мога да повярвам — отново я целуна. Бе обвила с ръце гърба му, пръстите й се забиваха и раменете му. Той се надигна и погледна надолу към тялото и, отворено за него, готово да го вземе, лицето й бе бледо като гладкия й корем. Като видя разтворените й крака, почувства как се напряга и трепери и не можеше да повярва. Той седна между краката й и я изгледа.
— Невероятна си — обхвана гърдите й с ръце и ги замачка, след това се наведе и засмука зърната й. Александра, шокирана и ужасена, изписка. Изви тялото си нагоре и Дъглас полудя. Ръцете му шареха навсякъде, където достигаха. Радваше се, че е дребна, обхващаше корема й, а пръстите му се провираха през тъмночервените къдрави косъмчета на венериния хълм. Тя беше толкова мокра, а той така необуздан и подлуден от страст, че просто не можеше да се сдържи, за да я приласкае, да я подготви. Повдигна я и я доближи до устата си.
Александра нямаше време да се шокира от тази постъпка. Езикът му бе горещ и влажен и тя само си помисли: „Господи! Нещо ще ми се случи.“ Стана съвсем бързо. Тя изпищя, когато усети силния удар и парещата топлина между краката си. Езикът му отиваше все по-навътре и един пръст леко влезе в нея, тя се изви нагоре, сграбчи косата му с ръце, затресе се и заплака, а думите му пареха в ушите й. Мяташе се, а той беше там, все по-дълбоко в нея и тя чуваше как й казва:
— Ела при мен. Александра, ела, ела… така. Сега си моя и това е освобождаването… ела.
Силното парене и стискане отслабнаха и в следващия момент пръстите му я галеха там долу, после я разтвориха и навлязоха плавно вътре в нея. Искаше й се да му каже да спре, защото я болеше и знаеше, че няма да се получи, тъй като му е голям и ще я разкъса, но пръстите му бяха отново върху мазната й плът, изследваха и галеха и тя захлипа от силата му, когато взе да навлиза все по-дълбоко в нея.
— Александра, погледни ме!
Тя го изгледа. Лицето му бе изопнато, по веждите му имаше пот, изглеждаше така, сякаш изпитваше болка, стенеше, силният му гръб се гърчеше. Той се хвърли напред, тя изпищя. Усещаше болката дълбоко в себе си, разкъсваща, пронизваща, все по-силна. Той лежеше върху нея, подпрян на лакти и не можеше да се спре. Задъхваше се, по лицето му бе изписано неверие и безумие, продължаваше да мушка все по-дълбоко, силно и бързо и още по-бързо, забравил за удоволствието. А тя плачеше.
После той изведнъж замря върху нея. Тя се изненада от абсолютната му неподвижност. Погледна го в лицето и видя изписано учудване и дълбоко удовлетворение. Изпъшка продължително и тежко, топлите му очи бяха мътни и обезумели и тя усети течността му в утробата си. Болката отслабна. Само допреди малко той лежеше върху нея, дишаше болезнено тежко, мачкаше я върху дюшека, а сега всичко свърши и тя се чудеше какво се е случило и какво предстои. След няколко минути Дъглас се изправи на лакти. Погледна я в лицето. Гледа я доста дълго. Намръщи се.