Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Най-накрая каза грубо и ядосано:
— Господи, не мога да повярвам. Това не биваше да се случва. Никога не е ставало преди. Не го очаквах и не исках. По дяволите!
Отдръпна се от нея и почувства как плътта й потръпна. Претърколи се по леглото, стана и каза:
— Отивай да си лягаш! И за нейно удивление той се обърна и я остави. Отиде в спалнята на графинята и затвори вратата след себе си.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Писъкът накара Александра да подскочи в леглото. Бе силен, пронизителен и идваше от спалнята на графинята, където трябваше да спи тя. Скочи от леглото на Дъглас, осъзна, че е напълно гола, грабна завивката, уви се, втурна се към вратата и я отвори.
Там беше Дора, една от камериерките, петнайсетгодишна, глуповата и слаба. Тя пищеше с ръце на лицето си и гледаше втренчено към леглото през пръстите си.
Дъглас седеше на леглото и гледаше объркан голите си гърди, покрити с горещ черен шоколад. Белият чаршаф стигаше до корема му.
Александра спря и го изгледа.
Дъглас вдигна глава и изкрещя на камериерката.
— Глупачке, млъкни за Бога!
Дора затвори уста. Взе да кърши ръце. Александра бързо влезе в стаята и камериерката, като видя господарката, която бе очаквала вместо негова светлост, така удивително гол, каза:
— Ох, милейди! Мили Боже! Тук бил негова светлост, а аз мислех, че сте вие, и леко го разтърсих по рамото, той стана, нямаше никакви дрехи и толкова ме уплаши, че разлях шоколада върху него и го изгорих. Ох, милейди!
Александра погледна към Дъглас. Шоколадът покриваше гъстата растителност по гърдите му. Косата му бе разрошена, бузите — тъмни от наболите бакенбарди. Изглеждаше й така красив, че не можеше да разбере защо Дора е изпищяла. Ако тя го бе заварила така, щеше да скочи с него в леглото и да го целува, докато остане без дъх.
Тя се обърна към момичето:
— Всичко е наред, Дора. Свободна си. Донеси малко топла вода, кърпи и пешкир. Побързай, негова светлост надали се чувства добре с шоколад по гърдите си.
После тя се обърна към съпруга си:
— Добре ли си? Шоколадът изгори ли те?
Той изглеждате ужасно разярен:
— Не, дявол го взел, но тя ме подлуди, тази истерична малка…
— Може би си я уплашил, защото те е заварила в леглото ми.
Тя се опита да остане спокойна, докато Дора излезе. После започна да се смее така силно, че очите й се изпълниха със сълзи. Преви се на две и продължи да се смее.
— По дяволите! Спри!
— Слушам, милорд — каза тя и се посмя още малко. Най-накрая избърса очите си със завивката и погледна съпруга си.
Дъглас — разбуден от дълбок сън, полят с шоколад и подложен на крясъци — избута завивките и се надигна от леглото. Бе абсолютно гол и Александра се вкамени, като го видя.
Изобщо не изглеждаше, както предишната нощ.
— За Бога, жено, не ме гледай така! — Чак тогава Дъглас се огледа. По члена му имаше кръв.
Той погледна увитата жена с дълга, разчорлена, тъмночервена коса, която стоеше там като малоумна; жената, която бе обладал предишната нощ, бившата девственица, негова съпруга, и каза глухо и объркано:
— Нараних ли те?
Тя го изгледа и несъзнателно се обгърна още по-плътно със завивката:
— Да.
— Все още ли те боли?
Тя се сконфузи ужасно да стои при него, а той, напълно гол, да й задава въпроси, от който корените на косата й почервеняваха още повече.
— Малко. Не, не съвсем. Някак си странно е.
Той мина покрай нея, влезе в спалнята си, грабна халата и го навлече. После я погледна и каза:
— Ела тук.
Александра наведе глава настрани въпросително и бавно се приближи към него. Без предупреждение Дъглас я вдигна и я сложи по гръб на леглото. След това взе да развива завивката.
— Спри! О, скъпи, какво правиш? Дъглас! — Тя го замачка, но без успех. Скоро лежеше гола и той я гледаше.
— Разтвори си краката. — Тя се извъртя настрани, но той я сграбчи за глезените и я върна обратно. — По дяволите, не мърдай, жено!
— Не, това е ужасно! Престани, Дъглас! Може вече да не съм девствена, но все още се смущавам.
Той се надвеси над нея.
— Тихо. Имам кръв по члена си, твоята кръв, моминската ти кръв и трябва да видя дали си добре. Много ли кървиш? Забравих да те предупредя. Уплаши ли се? Дявол да го вземе, съжалявам.
Тя го изгледа:
— Не знам.
— Какво значи това не знам?
— Усещам как лепна, но не съм се гледала. Беше тъмно, а ти ме остави.