Невестата от Шербрук

Беше попитала и той и каза истината, може би малко грубо, но въпреки това — истината.

— На една жена — продължи той — са й нужни повече грижи, ако тя… — Той спря и додаде: — Харесвам да гледам жена, която се е освободила. — Дъглас отново спря, когато видя болката и скръбта в очите й. Какво, по дяволите, каза? Може би това е просто момински страх? Тя все още не разбираше, но преди да изтече нощта, щеше да разбере.

Тя затвори очи.

— Значи винаги ще ме сравняваш с всички хубави жени, които познаваш, който си гледал и си харесвал. И тъй като съм невежа и не съм единствена, и вероятно никога няма да разбера какво е това „да се освободиш“, ти ще се разочароваш от мен. Така аз винаги ще губя, а ти вечно ще съжаляваш, че си се оженил за мен.

— Но ти току-що ми каза, че си изящна, с тънка талия и бели зъби. А също така и хубава. — Той спря за момент и после каза много тихо: — За да разбереш всичко, ще ти доставя такава наслада, че ще пищиш от удоволствие. Що се отнася до останалото, което каза, всичко е пълна глупост.

— Не знам, Дъглас. Сигурно, когато започнеш, ще съжаляваш, че аз съм „получателят“ на отличната ти техника. Ще се чувстваш така, сякаш пропиляваш таланта си с такава като мен.

— Съмнявам се. Гледам те, докосвам те, грижа се за теб, тялото ти ми харесва, Александра. И то много. Аз съм мъж, а не момче. Имай ми доверие. Ще се грижа добре за теб и ще правя точно това, което трябва в най-подходящия момент, за да ти доставя удоволствие.

— Звучи ми много безчувствено.

Той само сви рамене. Такова държание се налагаше от ситуацията, но нямаше намерение да и го казва.

— Знаеш ли, това е абсолютно странен разговор за първа брачна нощ. Така е, Александра. А сега ще го направим ли?

— Не — отвърна тя. — Не мисля. Почакай, Дъглас. Наистина ли искаше да дойдеш при мен тази вечер?

— Дявол да те вземе, Александра, достатъчно е, че съм тук! Приел съм те за съпруга. Не ме гледай така, сякаш ще те убивам. — Той я сграбчи и я измъкна от леглото. — А сега седни! — бутна я той върху юргана. Краката й не достигаха пода. Бяха голи, тесни и с фини пръсти. Нощницата й бе моминска. Изглеждаше на шестнайсет години. Косата й не беше сплетена и бе направо разкошна, спускаше се по гърба й — наситено червена, гъста, на вълни. Бе сресана, което означаваше, че го е очаквала. И това е нещо. Дъглас отстъпи крачка назад и взе да развързва колана си.

— О, скъпи, какво правиш?

— Ще ти покажа как изглежда мъжът. — Той хвърли колана на пода. Много бавно измъкна едното си рамо от халата, а после и другото. Халатът падна на земята и той го изрита настрани. Като я гледаше право в очите, застана изпънат, с ръце покрай тялото, съвсем гол.

— Боже Господи! — възкликна тя, с поглед, насочен към слабините му.

— Изобщо не приличам на теб — каза Дъглас. Той я гледаше внимателно и видя как очите й се разшириха и леко се изцъклиха. — Доста се ентусиазирам, като ме гледаш с такъв интерес. Мозъкът ми спира да работи.

— Боже Господи! — повтори тя.

Той продължаваше да стои, за да й даде възможност да го огледа добре. Най-накрая, за негово успокоение, тя кимна, като че ли е стигнала до някакво решение. Той нямаше и смътна представа каква ще е следващата му стъпка, ако тя продължи да го гледа така, сякаш ще я убие.