Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Отдръпна се така рязко, че Райдър не успя да я задържи, изтича на балкона и се обърна към него едва когато стигна до перилата.
Той не бе мръднал от мястото си, но вече събличаше връхната си дреха. Тя го изгледа вцепенена как сваля вратовръзката, ризата, бельото си, как сяда на столчето и събува ботушите си, и когато се изправи и посегна към копчетата на бричовете, му изкрещя:
— Не! Какво правиш?! Спри!
— Защо? — попита той. — Едва ли мога да накърня с нещо девическия ти свян, нали? Господи, жено, та ти си ме виждала гол, виждала си ме възбуден, с желание в очите — за теб това не е нищо ново. Не си ли виждала и други мъже в това състояние?
Най-сетне остана гол и тя можа да види колко я желае. Но не пристъпи към нея, а й протегна ръка:
— Ела тук, Софи. Време е да започнем брачния си живот.
— Не ми е добре — отвърна тя.
— Значи така — каза той, повече на себе си, отколкото на нея, и се приближи.
Предаде я сватбената й рокля. Опита се да му се изплъзне, но полите се набраха между краката й и не успя да се дръпне достатъчно бързо. Застъпи дантеления подгъв и усети как дрехата се разкъсва под лявата й ръка, а не искаше да я скъса — толкова беше хубава…
Нетърпеливият глас на Райдър я стресна:
— Не се бори с мен, Софи — няма смисъл. Ти даде клетва да ми се подчиняваш и е време да приемеш тази клетва сериозно.
Тя вдигна глава и го погледна в очите:
— Значи да премина от подчинение на чичо си в подчинение на съпруга си, така ли? Но аз искам да съм свободна, не разбираш ли? Защо мъжете се раждат свободни, а толкова малко жени успяват да се доберат до свободата? И ти не си по-различен от останалите, както и предполагах. Всички сте егоистични и брутални животни!
— Не, Софи. Аз не съм като другите. Аз съм твой съпруг, докато смъртта ни раздели.
Софи го изгледа с безразличие.
Изведнъж той с ужас си помисли, че тя може никога да не го пожелае. Това беше абсурдно! Нямаше да го допусне. Въздъхна.
— Добре, седни. Нека поговорим.
Тя седна и той раздразнено забеляза облекчението, което се изписа по лицето й.
— Имаш ли да ми кажеш още нещо за мъжкото безчестие и бруталност?
Тя отвърна, без да го погледне:
— Предполагам, че е глупаво да се държа така, след като вече си ме виждал гола и си ме имал. Вярно, че не си ме наранил, тъй като на сутринта не изпитвах болка. Но разбери, аз не помня нищо. Нищичко.
Вдигна глава и го погледна в очите:
— Трудно ми е, Райдър.
— Знам, Софи, и искам да ти помогна, но трябва да ми вярваш. Нямам никакво намерение да те държа заключена вкъщи. Предполагам, че през повечето време ще правиш, каквото искаш. Но не си мисли, че ще те пусна да ми избягаш накрай света. Та ти си само една слаба жена и толкова лесно можеш да бъдеш наранена. А по-късно, кой знае, може пък двамата заедно да отплуваме накрай света.
Това никак не съвпадаше с представите й за свободата, но в момента нямаше смисъл да възразява.
— Аз никога няма да те нараня, Софи, няма да те бия, нито да те заплашвам — така правят само негодниците. Чичо ти беше един безсъвестен мошеник. При това извратен. Нито аз, нито приятелите ми сме такива. Никога няма да ти сторя зло.
— Не ти вярвам.
— А защо не ми повярваш? — Райдър стана и й предложи ръката си. — Ела, време е вече да си лягаме. Ще ти помогна да съблечеш роклята си.
Нямам избор, помисли си тя. Никакъв избор. Тръгна към него и скоро роклята й бе разкопчана и той нежно я смъкна от раменете й. Целуна я леко по рамото и почувства как тя потръпна.
— Съблечи я. Предполагам, че ще искаш да си я запазиш все пак това е сватбената ти рокля, нали? Можеш да зашиеш скъсаното. Имаш ли място в багажа си за нея?
— Да.
Софи предпочиташе да зашие роклята си сега, за да скъси дългата нощ, но разбра по изражението му, че повече не била да му се противопоставя. Припомни си лицето на чичо си и потъмнелите му от гняв очи, когато го предизвикваше, и отново усети ударите на юмруците му и разкъсващата болка.
Скоро остана само по риза и по чорапи.
— Значи на собствената си сватба остана без обувки, а? — отбеляза той развеселен. — Мислех си, че си по-висока. Нека събуем и чорапите, за да погледна как са краката ти.
Тя приседна на ръба на леглото, само по бялата си муселинена риза. Райдър се облегна на лакът съвсем близо до нея и тя още по-осезаемо усети голотата му.
— Раните ти зарастват добре — обяви той. — Останали са само няколко драскотини. На кораба не носи обувки, но внимавай да не се набодеш на някоя треска от палубата. Дай сега да огледам и ребрата ти.