Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Но Джеси ще си съсипе висулките — отбеляза Маги и докосна с пръсти меките къдрици, които се виеха над белите й уши.
Той я догони чак в конюшните на имението, където тя се мъчеше да постави седло върху широкия гръб на Кланси. Не че седлото беше прекалено тежко. Кланси беше висок към метър и седемдесет и тя просто не можеше да го качи на гърба му. Изпусна го веднъж, тропна с крак и изруга. Що се отнасяше до Кланси, този ужасен жребец, който беше хвърлял графа от гърба си поне дузина мъти в изблици на засегнато честолюбие, сега тихичко цвилеше и побутваше с муцуна Джеси по рамото — изобщо държеше се като влюбен ерген или като раболепен галеник. Джеймс си помисли, че този жребец, ако имаше достатъчно мозък в главата си, щеше да застане на колене, за да може тя да го прегърне по-добре.
— Няма да ходиш никъде, Джеси. Защо взимаш Кланси? Той е такава гад, че може дори да те убие, ако си науми да го направи. На всичкото отгоре ти дори не можеш да поставиш седло на гърба му. Само погледни какво си направила с него — направо си го разнежила. Ами да, още малко и ще започне да ти ближе лицето. Погали го за последно и тръгвай да се връщаме в къщата.
— Няма да стане.
— Джеси, ще направиш, каквото ти казвам! Уморих се да те гоня. Бях забравил, че ти си като дива коза. Наистина се уморих. Затова просто престани с всичките тези драми и се върни обратно с мен.
— В това огромно, проклето жилище? В него има повече стаи, отколкото в цял квартал от Балтимор.
За миг той я зяпна объркано, а тя продължи:
— Що се отнася до Кланси, той е истински сладур.
— Точно това казва дукесата и за Маркъс. Божичко, да не си се опитвала да яздиш Кланси?
— Естествено, че съм го яздила. Правили сме си чудни разходки двамата. Той ми показа тукашните околности.
— Да не искаш да ми кажеш, че Маркъс е разрешил това?
— Той не знае. Ламбкин ме посъветва, че е по-добре да не предизвикваме гнева на Негова светлост.
— Джеси, цялата си вир-вода. Аз също. Няма да ходиш никъде. Хайде, тръгвай с мен.
— Ще се опитваш ли пак да ме притиснеш на пода?
— Не, не на пода. Следващия път ще бъде в легло.
Тя грабна седлото и го метна по него, но не го достигна само за няколко педи.
Той се прилепи назад до стената, като внимаваше да не дразни коня, който въртеше облещено очи при вида на това хвърчащо седло, и каза:
— Я виж какво си направила със себе си. Облече рокля — и загуби цялата си сила. Висулките ти са провиснали, жалки и мокри. Горната част на роклята ти пък се е сплескала върху гърдите ти. Всъщност гледката не е никак лоша. Защо да не те попритисна върху тази стена тук?…
Той направи крачка към нея с лукава физиономия. Тя се промуши под Кланси и излезе от другата страна.
— Ти да не си се побъркала, по дяволите! Кланси може да те нарани. Хайде, стига вече, тръгвай, писна ми да стоя в тази конюшня.
Тя и без това вече беше решила да направи същото. Знаеше, че Кланси я харесва, но знаеше също, че понякога той намира хората за доста досадни същества. Опашката му вече беше започнала нервно да потрепва. Тя го потупа по врата и се измъкна от конюшнята, а Джеймс веднага я последва.
Хвана я за ръката преди да се втурне да тича.
— Достатъчно — каза той и я придърпа плътно до себе си. Тя трепереше — несъмнено от мокрото и от студа. Той прокара силните си ръце по гърба й. Не можеше да се каже, че ребрата й се броят. Това някак го смути. Гърдите й също не бяха като на кльощаво момиче.
Той пое дълбоко въздух, за да усети аромата й, и прилепи устни към ухото й. Една мокра висулка почти влезе в устата му, когато той каза:
— Омъжи се за мен, Джеси. Хайде просто да го направим.
Тя плачеше. Ето значи защо трепереше. Той повдигна с пръсти брадичката й:
— Защо?
Тя не издаде нито звук. Само сълзите бликаха от очите й и обливаха страните й надолу, чак към шията й.
— Добре плачеш, Джеси, но ми кажи защо? Защото се предаваш? Трябва ли да приемаш предположението ми така, сякаш аз съм победителят, а ти — губещата? Всъщност ние и двамата печелим от това, ако само малко премислиш нещата.
Тя облегна чело върху рамото му. Беше спряла да плаче и просто стоеше съвсем неподвижна. После тихичко промълви върху мократа батиста на ризата му:
— Джеймс, ти си единственият мъж, който някога ме е целувал.
Той се усмихна и притисна с длани мократа й глава.
— Ако ми позволиш, бих те целувал, докато и двамата не се задушим от целувки.
Тя отстъпи назад и го погледна:
— Ще ти позволя. Но първо искам да се съгласиш с нещо.
Той замълча за момент. Не мислеше, че онова, което щеше да чуе, ще му хареса.