Градът на зверовете

15

Кристалните яйца

В замяна на музиката и танца, които бяха получили, Зверовете разрешиха на децата да вземат онова, което бяха поискали. Обясниха им, че Надя трябва да се изкачи на върха на тепуи — на най-високото място, където беше гнездото с трите чудодейни яйца от нейното видение. А пък Алекс ще трябва да слезе в дълбините на земята, където се намира лечебната вода.

— Не можем ли да отидем заедно, първо на върха на тепуи и после в дъното на кратера? — попита Алекс, който си помисли, че задачите ще бъдат по-лесни, ако ги споделят.

Ленивците бавно поклатиха глави в знак на отрицание и Уалимаи обясни, че всяко пътуване в царството на духовете е самотно. Добави, че разполагат само със следващия ден, през който всеки от тях има възможност да изпълни мисията си, защото точно преди мръкване той трябва да се завърне във външния свят — това било неговото споразумение с боговете. Ако децата не успееха да се върнат, те щяха да останат уловени в свещения тепуи, защото никога нямаше да могат да открият сами изхода от лабиринта.

Младежите прекараха остатъка от деня в разходки из Ил Дорадо, разказвайки си своите кратки биографии; и двамата искаха да узнаят възможно най-много един за друг, преди да се разделят. За Надя беше трудно да си представи своя приятел в Калифорния с неговото семейство. Никога не беше виждала компютър, нито беше ходила на училище, не знаеше какво е зима. От своя страна американското момче усещаше завист за свободното и тихо съществуване на момичето, в тесен контакт с природата. Надя Сантос притежаваше здрав разум и мъдрост, които му се струваха непостижими.

Надя и Александър се наслаждаваха на великолепните образувания от слюда и други минерали, на невероятната флора, която никнеше от всички страни и на необикновените животни и насекоми, населяващи това място. Разбраха, че драконите като онзи в пещерата, които понякога пресичаха въздуха, са кротки като дресирани папагали. Извикаха един, той кацна грациозно в краката им и можаха да го погалят. Кожата му беше мека и студена като на риба, имаше поглед на сокол и дъх, ухаещ на цветя. Къпаха се в топлите езера и се наситиха на плодове, но само от онези, които Уалимаи им беше разрешил да ядат. Имаше и смъртоносни плодове и гъби, други предизвикваха кошмарни видения или разрушаваха волята, трети изтриваха завинаги паметта, както им обясни шаманът. По време на разходките се срещаха тук и там със Зверовете, които прекарваха по-голямата част от съществуването си в летаргия. След като се нахранваха с необходимите им листа и плодове, те прекарваха останалата част от деня съзерцавайки знойния пейзаж наоколо и запушалката от облаци, която затваряше гърлото на тепуи. „Те смятат, че небето е бяло и че е с размерите на този кръг“ — каза Надя и Алекс отговори, че и самите те имат неточна представа за небето — астронавтите знаят, че то не е синьо, а безкрайно дълбоко и тъмно. Тази нощ си легнаха късно и уморени; спаха един до друг, без да се докоснат, защото беше много топло, но споделяха един и същи сън, както се бяха научили да правят с вълшебните плодове на Уалимаи.