Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Тази вечер бяха настанени в едно от помещенията на златния град, където топлината не бе така непоносима като в пещерата от предишната нощ. Между минералните образувания растяха непознати навън орхидеи, някои толкова благоуханни, че близо до тях едва можеше да се диша. Дълго време валя дъжд — топъл и гъст, който просмукваше всичко и се стичаше като река между кристалните пукнатини с непрестанен барабанен звук. Когато най-накрая дъждът спря, въздухът бързо се освежи и изтощените деца най-сетне се предадоха на съня върху твърдата земя на Ел Дорадо с усещането, че коремите им са пълни с ароматни цветя.
Питието, приготвено от Уалимаи, подейства магически и ги отведе в царството на легендите и на колективните сънища, където всички — богове и хора, можеха да споделят едни и същи видения. Така се спестяваха много думи, много обяснения. Сънуваха, че Рааканариуа е пленена и заключена в дървена клетка; тя правеше отчаяни опити да се освободи с великолепния си клюн и ужасните си нокти, докато боговете и хората чакаха съдбата си, вързани за дърветата. Сънуваха нааб-ите, които се избиваха едни други, всичките с лица, покрити с маски. Видяха как птицата канибал счупи клетката и излезе, готова да погълне всичко по пътя си, но тогава един бял орел и един черен ягуар се изправиха на пътя й, предизвиквайки я на смъртоносна битка. От този дуел нямаше изход, както често се случва в сънищата. Александър Колд позна Рааканариуа, защото я бе видял по-рано в кошмарите си, когато тя се явяваше като ястреб, чупеше прозореца на къщата и отнасяше майка му в чудовищните си нокти.
Като се събудиха на сутринта, нямаше нужда да разказват какво са видели, защото всички, дори малката Бороба, бяха присъствали в един и същи сън. Когато съветът на боговете се събра, за да продължи своите размишления, не беше необходимо да прекарват часове наред, повтаряйки същите мисли като предишния ден. Знаеха това, което трябваше да направят; всеки беше разбрал каква е ролята му в събитията, които предстоеше да настъпят.
— Ягуарът и Орлицата ще се бият с Рааканариуа. Ако победят, каква ще бъде тяхната награда? — успя да формулира въпроса един от ленивците след дълги усилия.
— Трите кристални яйца — каза Надя без колебание.
— И водата на здравето — добави Алекс, мислейки за майка си.
Стъписан, Уалимаи обясни на децата, че са нарушили елементарните правила за взаимност: не можеше да се получава, без да се дава. Това бе естествен закон. Бяха се осмелили да искат нещо от боговете, без да предложат нищо в замяна… Въпросът на Звяра бе напълно формален и беше правилно да отговорят, че не желаят никаква компенсация — правеха го като жест на почитане към боговете и състрадание към хората. Действително Зверовете изглеждаха смутени и притеснени от исканията на чужденците. Някои станаха бавно на крака, ръмжаха заплашително и повдигаха дебелите си като дъбови клони ръце. Уалимаи падна ничком пред съвета, фъфлейки обяснения и извинения, но не успя да успокои духовете. Като се опасяваше, че някой от Зверовете може да реши да ги убие със своята телесна миризма, Алекс протегна ръка към единствения източник на спасение, за който се сети: флейтата на своя дядо.
— Имам подарък за боговете — каза, треперейки.
Нежните звуци на инструмента се разляха изкусително в горещия въздух на тепуи. Зверовете, слисани от изненада, закъсняха известно време с реакцията си и когато го сториха, Алекс вече бе получил вдъхновение и се бе предал на удоволствието да създава музика. Флейтата му като че ли беше придобила свръхестествените умения на Уалимаи. Звуците се множаха в странния театър на златния град, отразяваха се, превърнати в безкрайни арпежи, разтреперваха орхидеите сред високите образувания от кристал. Никога момчето не бе свирило така, никога не се беше чувствало толкова могъщо: можеше да укроти хищниците с магията на своята флейта. То имаше усещането, че е свързано с мощен синтезатор, който му акомпанира с цял оркестър от струнни, духови и ударни инструменти. Зверовете, неподвижни в началото, започнаха да се олюляват като големи дървета от поривите на вятъра; хилядолетните им лапи удариха по земята и плодородната долина на тепуи отекна като гигантска камбана. Тогава Надя, като в транс, скочи в центъра на полукръга на съвета, а Бороба, разбрала, че моментът е съдбовен, стоеше притихнала в краката на Алекс.