Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Но от върха на тепуи тялото на Надя малко по малко започваше да я вика, то се нуждаеше от нея. Кислородът върна разсъдъка й към усещането за материалната действителност, водата й даде необходимата енергия, за да може да се движи. Най-накрая духът на Надя извърши обратното пътуване, пресече отново като стрела отвора към празнотата, завърна се във великолепния свод, където поплува няколко мига в огромната белота и оттам се вмъкна в контурите на орлицата. Трябваше Да Уи на изкушението да остане завинаги да лети, носена от вятъра, и с още едно последно усилие се завърна в тялото на момичето. Озова се седнала на върха на света и се огледа наоколо.
Беше на най-високата точка на едно плато, заобиколена от безкрайното мълчание на облаците. Макар че не можеше да види нито височината, нито продължението на мястото, където се намираше, изчисли, че дупката в центъра на тепуи беше малка в сравнение с необятността на планината, в която се намираше. Теренът изглеждаше насечен с дълбоки процепи — на места скалист, другаде покрит с гъста растителност. Допусна, че щеше да мине много време преди стоманените птици на нааб да достигнат това място, защото беше абсурдно да се опитват да приземят тук дори хеликоптер, а за човека беше почти невъзможно да се движи по грапавата повърхност. Усети как губи сили, защото съобрази, че можеше да търси гнездото сред пукнатините до края на дните си, без да го намери, но после си спомни, че Уалимаи й беше посочил точно откъде да се качи. Почина си за миг и тръгна, изкачвайки се и слизайки от скала на скала, тласкана от непозната сила, от някаква подсъзнателна сигурност.
Не се наложи да върви дълго. На неголямо разстояние, в една цепнатина, образувана в големи скали, се намираше гнездото. В средата му видя трите кристални яйца. Бяха по-малки и по-блестящи, отколкото в нейното видение — бяха великолепни.
С изключително старание, за да не се подхлъзне в някоя от дълбоките пукнатини, където биха се счупили всичките й кости, Надя Сантос се протегна към гнездото. Пръстите й се затвориха около блестящото съвършенство на кристала, но ръката й не успя да го помръдне. Озадачена, хвана друго яйце. Не можеше да го повдигне, не сполучи и с третото. Невъзможно беше тези предмети с размера на папагалско яйце да тежат толкова много. Какво става? Разгледа ги, побутвайки ги от всички страни, докато се увери, че не бяха залепени, нито заситени, напротив, изглеждаха като че ли си почиват, сякаш плуваха в мекия юрган от клечици и пера. Момичето седна на една от скалите, без да разбира какво става и без да може да повярва, че цялата тази авантюра и усилията, положени за да стигне дотук, щяха да се окажат напразни. Необходима й бе свръхчовешка сила, за да се изкатери като гущер по вътрешните склонове на тепуи и сега, когато най-сетне беше на върха, не й достигаха сили, за да помръдне дори с един милиметър съкровището, което беше тръгнала да търси.
Надя Сантос се олюля, объркана, като дълго не можа да измисли изход от тази загадка. Изведнъж се сети, че яйцата принадлежат някому. Може би Зверовете ги бяха поставили тук, а може и да бяха на друго приказно същество — на някоя птица или влечуго, като драконите. Тогава майката можеше да се появи всеки момент и като открие натрапницата близо до гнездото си, да се хвърли в атака с основателна ярост. Не трябваше да остава тук, реши, но и не мислеше да се отказва от яйцата. Уалимаи беше казал, че не може да се върне с празни ръце… Какво друго й каза шаманът? Че трябва да се върне преди настъпването на нощта. И после си спомни онова, което я беше научил мъдрият магьосник предишния ден — закона за взаимността. За всяко нещо, което взимаш, трябва да дадеш друго в замяна.
Огледа се безутешно. Нямаше какво да даде. Беше облечена само с една фланелка, къси панталони и завързаната на гърба й кошница. Като огледа тялото си, за първи път забеляза драскотините, натъртванията и откритите рани, които й бяха причинили скалите при катеренето на планината. Нейната кръв, в която бе съсредоточена жизнената й енергия, позволила й да стигне дотук, бе може би единственото й ценно нещо, което притежаваше. Доближи се, премествайки нараненото си о така, че кръвта й да капе върху гнездото. Няколко червени капчици опръскаха меките пера. Като се наведе усети талисмана до гърдите си и веднага разбра, че това беше цената, която трябваше да плати за яйцата. Поколеба се няколко дълги минути. Да го даде, означаваше да се откаже от магическите защитни сили, които вярваше че притежава издялканата кост, подарък от шамана. Никога нямаше да има нещо толкова вълшебно като този амулет — за нея той беше много по-важен от яйцата, ползата от които тя изобщо не можеше да си представи. Не, не може да се раздели с него — реши.