Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Говорят езика на хората от мъглата. Кой го е измислил? Индианците ли са научили на него Зверовете? Или Зверовете са научили индианците?
— Във всеки случай, струва ми се, че индианците и ленивците в продължение на векове са имали някаква символична връзка — каза Алекс.
— Какво? — попита тя, защото никога не беше чувала тази дума.
— Искам да кажа, че са си били взаимно необходими, за да оцелеят.
— Защо?
— Не зная, но ще проверя. Веднъж четох, че боговете имат нужда от човечеството толкова, колкото и човечеството има нужда от своите богове — каза Алекс.
— Съветът на Зверовете сигурно ще бъде много дълъг и отегчителен. Нека по-добре сега да се опитаме си починем малко, така ще бъдем бодри на сутринта — предложи Надя, приготвяйки се за сън. Трябваше да отмести Бороба от себе си и да я накара да отиде по-далеч, защото не издържаше на топлината й. Маймунката сякаш се бе сраснала с нея; двете така бяха свикнали с контакта на телата си, че усещаха раздялата, колкото и кратка да бе тя, като фаталистично предупреждение за смърт.
С разсъмването животът в града на златото се пробуди и равнината на боговете се освети във всички тонове на червеното, портокаловото и розовото. Независимо от това на Зверовете им трябваха много часове, за да се отърсят от съня и да се появят един след друг от своите леговища сред кристално скалните образувания. Алекс и Надя преброиха единадесет същества — три мъжки и осем женски, кои от кои по-високи, но всичките възрастни. Не видяха млади екземпляри от този особен вид и се запитаха как се размножават. Уалимаи каза, че сред тях рядко се раждал някой; през годините на неговия живот това никога не се било случвало и добави, че също не бил виждал да умират, макар че знаеше за една пещера в лабиринта, където почиваха техните скелети. Алекс реши, че това съвпада с неговата теория, че живеят с векове. Помисли си, че тези праисторически бозайници вероятно имаха едно или две малки през целия си живот. Затова, да присъстваш на раждането на някое от тях сигурно беше извънредно рядко събитие. Наблюдавайки отблизо съществата, разбра, че поради ограниченото си движение, те не могат да ловуват и вероятно са вегетарианци. Страховитите нокти не бяха предназначени да убиват, а да се катерят. Така се обясняваше фактът, че те можеха да слизат и да се качват по отвесния път, по който се изкачиха във водопада. Ленивците използваха същите вдлъбнатини, издатини и цепнатини в скалата, които служеха на индианците за изкачване. Колко Зверове имаше навън? Само един или няколко? Как му се искаше да отнесе на връщане доказателства за това, което виждаше!
Съветът започна след много часове. Зверовете се събраха в полукръг в центъра на златния град, а Уалимаи и децата застанаха пред тях. Изглеждаха миниатюрни сред такива гиганти. Струваше им се, че телата на тези същества вибрират, а контурите им са размити; после разбраха, че по столетната им козина се движат цели пълчища насекоми от най-различни видове, някои от които летяха около тях като винени мушици. Парата във въздуха създаваше илюзията, че Зверовете са обгърнати от облак. Стояха на няколко метра от тях, на достатъчно разстояние, за да ги виждат в детайли, но и за да избягат в случай на нужда, макар и двамата да знаеха, че ако някой от тези единадесет гиганта реши да разпръсне своята миризма, нямаше да има сила в света, способна да ги спаси. Уалимаи се държеше много тържествено и почтително, но не изглеждаше изплашен.
— Това са Орлица и Ягуар — чужденци, приятели на хората от мъглата. Идват, за да получат наставления — каза старецът.
Едно безкрайно мълчание посрещна това въведение, сякаш думите дълго се бавеха, преди да попаднат в мозъците на тези същества. След това Уалимаи рецитира дълга поема, съобщавайки новини от племето — от последните раждания до смъртта на вожда Мокарита, включително виденията, в които се появяваше Рааканариуа, посещението в ниските земи, пристигането на чужденците и избирането на Ииоми за вожд на вождовете. Започна един много бавен разговор между магьосника и съществата, който Надя и Алекс разбраха без затруднение, защото имаха време да размишляват и да се съветват след всяка дума. Така научиха, че векове наред хората от мъглата са знаели местонахождението на златния град и са пазили ревностно тайната, предпазвайки боговете от външния свят, а в същото време тези необикновени същества са съхранявали всяка дума от историята на племето. Имало моменти на големи сътресения, в които изолираната екологична система на тепуи понасяла тежки трусове и растителността не достигала, за да задоволи нуждите на видовете, които населявали тези места. В такива времена индианците носели „пожертвования“: царевица, картофи, маниока, плодове, орехи. Поставяли своите дарове близо до тепуи, без да влизат в тайния лабиринт, и изпращали пратеник да съобщи на боговете. Даровете включвали яйца, риби и уловени от индианците животни; с течение на времето вегетарианският режим на Зверовете се променил.