Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Вечерта се спусна, а после и нощта, без участниците в съвета да стигнат до някакво съгласие. Алекс попита колко богове са излезли от планината и Уалимаи каза, че двама, което не беше достоверно — можеха също така и да са половин дузина. Момчето успя да обясни на Зверовете, Че тяхната единствена надежда за спасение е да останат в тепуи, а за индианците — да установят контакт с цивилизацията по контролиран начин. Контактът беше неизбежен, каза, рано или късно хеликоптерите щяха да се приземят отново в Окото на Света и този път нааб-ите щяха да дойдат, за да останат. Има някои нааб, които желаят да победят хората от мъглата и да си присвоят Окото на Света. Беше много трудно да се обясни това, защото нито Зверовете, нито Уалимаи разбираха как някой може да си присвои земята. Алекс каза, че има и други нааб, които искат да спасят индианците, и че със сигурност ще направят всичко възможно, за да запазят и боговете, защото те са последните останали от своя вид на планетата. Напомни на шамана, че той бе посочен от Ииоми като вожд, който ще води преговори с нааб, и поиска разрешение и помощ, за да изпълни своята мисия.
— Не вярваме, че нааб-ите са по-могъщи от боговете — каза Уалимаи.
— Понякога са. Нито боговете, нито хората от мъглата няма да могат да се защитят от тях. Но едни нааб могат да спрат други нааб — отвърна Алекс.
— В моите видения Рааканариуа крачи жадна за кръв — каза Уалимаи.
— Посочена съм за вожд, за да укротявам Рааканариуа — каза Надя.
— Не трябва да има повече война. Боговете трябва да се върнат в планината. Надя и аз ще успеем да накараме нааб да почитат хората от мъглата и Светилището на боговете — обеща Алекс, стараейки се думите му да прозвучат убедително.
В действителност нямаше представа как би могъл да победи Мауро Кариас, капитан Ариосто и толкова други авантюристи, които ламтяха за богатствата на този край. Дори не познаваше плана на Мауро Кариас, както и ролята, която трябваше да играят членовете на експедицията на Интернешънъл Джеографик при избиването на индианците. Предприемачът ясно беше казал, че те ще бъдат свидетели, но не можеше да си представи за какво щяха да свидетелстват.
Дълбоко в себе си момчето вярваше, че когато баба му съобщи за съществуването на Зверовете и за екологичния рай, който се намира в тепуи, това ще предизвика световна сензация. С късмет и ръководейки сръчно пресата, Кейт Колд би могла да издейства Окото на Света да бъде обявено за естествен резерват и да получи защита от правителствата. Въпреки всичко, това решение можеше да дойде твърде късно, ако Мауро Кариас успееше да осъществи своя план. „След три месеца индианците ще бъдат изтребени“ — бе казал той в разговора си с капитан Ариосто. Единствената надежда беше международната защита да се организира по-рано. Макар че нито любопитството на учените, нито телевизионните камери можеха да се избегнат, поне би могло да се забави нахлуването на авантюристите и заселниците, готови да покоряват джунглата и да избиват нейните обитатели. През съзнанието му мина също и ужасната заплаха от холивудския импресарио, който би превърнал тепуи в разновидност на „Дисниленд“ или „Джурасик парк“. Надяваше се натискът, създаден от репортажите на неговата баба, да успее да отложи или да осуети подобен кошмар.
Зверовете обитаваха различни зали в приказния град. Бяха самотни същества, които не споделяха своето пространство. Въпреки огромния си ръст, поемаха малко храна, предъвквайки в продължение на часове растения, плодове, корени и от време на време някое дребно животно, което падаше мъртво или ранено в краката им. Надя успяваше да общува с тях по-добре от Уалимаи. Две от женските същества проявиха определен интерес към нея и й позволиха да се доближи, защото това, което момичето искаше най-много, беше да ги пипне. Когато сложи дланта си върху твърдата козина, стотици насекоми от най-различен вид се покатериха по ръката й и я покриха цялата. Изтръска се отчаяно, но не успя да се освободи — много от тях останаха залепнали по роклята и по косата й. Уалимаи й посочи едно от езерата на града и тя цамбурна във водата, която се оказа хладка и газирана. Като се гмурна, усети по кожата си гъделичкането на въздушни мехурчетата. Покани и Алекс да се присъедини и двамата дълго киснаха във водата — най-после чисти, след толкова дни пълзене по земята и потене.
Междувременно Уалимаи беше намачкал в една тиква месестата част на странен плод с големи черни семки, който след това разбърка със сока на нещо като грозде — синьо и блестящо. Получи се мораво пюре с гъстотата на супата от кокали, която бяха опитали на погребалния ритуал на Мокарита, но с прекрасен вкус и траен аромат на мед и нектар от плодове. Шаманът го поднесе на Зверовете, след това отпи и той и даде на децата и на Бороба. Тази концентрирана храна веднага уталожи глада им и те се почувстваха малко замаяни, сякаш бяха пили алкохол.