![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Всички останали съвсем основателно обвиняваха Денис за състоянието на барона, но придаваха на случилото се метафизичен оттенък. И сега не смееха да му сторят нищо, докато баронът не се възстанови и вземе нещата в свои ръце.
Денис не се съмняваше, че последното ще доведе до скорошна среща с инквизитора в другия край на тъмницата.
Той се почеса по главата и помоли за бръснач. Тъмничарите се ухилиха, като да бяха прочели мислите му.
— А, не, Магьоснико, дори лорд Херн не би простил на тъпаците, допуснали затворникът да се измъкне. Виж, ще направим друго — ще ти дадем малко от тази твоя ракия — той произнесе натъртено непознатата дума, — ако обещаеш да ни защитиш от онези малки, зловещи същества, които си насъскал да кръстосват замъка. Имам приятел на инсталацията, който редовно ми носи по някоя делва. — Тъмничарят вдигна една манерка и разклати течността вътре.
Денис кимна, без да разбира за какво му говорят и взе манерката през решетките. Зловещи същества? Бил ги насъскал? Звучеше като поредната суеверна измишльотина.
Виж, питието, което гаврътна жадно, наистина си го биваше. След като се порадва на приятната топлина, която се разля в стомаха му, той попита тъмничарите за Арт.
Съобщиха му, че дребният крадец е станал старши на дестилационното. Денис подозираше, че Арт всъщност е подкупил тъмничаря да му прати манерката. Следващата глътка от парещата течност го накара да се закашля.
Попита ги и за принцесата, но те се кълняха, че не знаят нищо за нея. Споменаването дори на името й предизвика безпокойството им. И двамата взеха да правят странни заклинателни знаци във въздуха и бързо-бързо си спомниха, че имат важна работа.
Денис въздъхна и се просна на сламения матрак. Поне мястото, където бе лежал няколко дни, бе станало малко по-удобно.
Известно време се опитва да практикува един малък камък в длето, за да изкърти камъните на килията. Но знаеше, че по-скоро практикува самата тъмница. Камъчето бе значително далеч от крайната форма на длето. Ясно бе кой ще спечели в тази надпревара. Щеше да гние тук докато не измисли нещо друго.
2
Денис внезапно се събуди от поредния кошмар. Сънуваше някакви чудовища.
Все още не можеше да се възстанови от преживения ужас — драскащи нокти и зловещи очертания — и се заозърта в мрака. Известно време не смееше да помръдне, завладян от странна апатия.
Постепенно взе да долавя тих, стържещ звук, който в началото бе определил като ехо от кошмара.
Звукът се промени в приглушено съскане.
Денис разтърси глава, за да се освободи от паяжините на дрямката. Изведнъж забеляза малка светла точица да се движи в процепа под вратата.
Светлината пълзеше нагоре, оставяйки червена линия след себе си, докато стигна височина от две стъпки, където внезапно сви надясно.
Денис отстъпи назад, спомнил си разговора с тъмничарите за „зловещите създания“, които скитосвали из замъка. Стоварваха вината върху него, но той знаеше, че няма нищо общо с демоните. Нещо, или някой, си пробиваше път към тъмницата му и това хич не му се нравеше!
Светещата точка отново сви под прав ъгъл и започна да се спуска с равномерна скорост към пода. Денис стисна заостреното камъче и се напрегна, когато цяла секция от дървената врата хлътна навътре и тупна на пода.
Опита се да извика, да повика на помощ тъмничарите, но гърлото му се беше свило.
За кратко тъмният отвор беше съвсем пуст. После сред дима се показаха две блестящи червени очи, достатъчно големи, за да принадлежат на някое чудовище. Те се завъртяха към него и го пронизаха с ослепителен сноп светлина.
Съществото прекрачи безшумно прага и се озова в килията.
Изтощен от продължителното обездвижване и недохранване, Денис усещаше, че не е в състояние да окаже съпротива. Против волята си затвори очи и се остави в ръцете на чудовището.
А то се приближи и спря до него. Усещаше, че ги делят сантиметри и чуваше как си мърмори нещо неразбрано. Стоя така, притаил дъх, докато започна да се задушава, тогава събра сили и отвори очи. По-точно, отвори едното си око и го завъртя…
…и въздъхна с облекчение. После промълви:
— О, Божичко!
Паркиран върху каменните павета на тъмницата, неговият стар познайник, разузнавателният робот от Сахарския институт, търпеливо го наблюдаваше. Само сензорите му се въртяха във всички посоки, очаквайки — какво друго, освен нови разпореждания? Или разрешение да докладва.
Дори в сумрака на килията Денис със сигурност можеше да определи, че машинката е претърпяла солидни изменения. Шасито й беше по-ниско, издължено и елегантно, с маскировъчен цвят. Роботът беше… практикувал… да бъде по-добър, по-съвършен вариант на самия себе си и да изпълнява задачата, която така набързо му бе издиктувал преди няколко седмици Денис. Нито един прост разузнавателен робот не би се справил в подобни условия. Но това, което стоеше покорно пред него, твърде малко напомняше първоначалния си „земен“ прототип.