Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Погледът му отново се замъгли. Щом се проясни, виждаше по друг начин. Зрението му проникваше през тялото на животното и той различи всички съставни части на вътрешността му. Видя най-външната обвивка и твърдите тъкани смътни и полупрозрачни. Под тях удивително отчетливо се очерта блестящата мрежа на червената кръв във вените и артериите. Твърдите части съвсем избледняха и остана само кръвоносната система. Изчезнаха дори кръвоносните съдове. Виждаше се само течението на кръвта напред-назад като чудовищен ален течен скелет. Но и кръвта започна да се променя. Вместо да е плътна течност, Маскул установи, че тя се състои от безброй точици. Червеният цвят беше илюзия от бързото препускане на точките. Проблясваха като слънца, а движението им приличаше на звезден дъжд в пространството. Едното течение бе устремено към точка в центъра на животното, а другото изтичаше от тази точка. Маскул разпозна артериите и вените, а точката в центъра беше сърцето.
Маскул не спираше да се удивлява, но внезапно звездната мрежа изчезна, сякаш пламъкът й беше духнат. На мястото на ракообразното същество нямаше нищо, ала „нищото“ скриваше пейзажа отзад. Макар без форма, без цвят и вещественост, то преграждаше светлината. Невидимо за окото, то се усещаше чрез сетивата. От чудовището се лееше възхитително пролетно чувство като от дървесна мъзга, туптеше ускореният пулс на любовта и приключението, на мистерията и красотата, на женствеността. Маскул, покорен от силата му, не се запита защо невидимото страшилище го подмладява, събужда пола му и му вдъхва смелост. Сякаш плътта, костите и кръвта на чудноватото същество се бяха свлекли и пред него беше застанал самият Живот, който бавно се вливаше в тялото му.
Полека-лека новите преживявания избледняха и скелетът със звездообразното течение се очерта в пространството, появи се кръвоносната система. Все по-отчетливи станаха и твърдите части на тялото, докато мрежестата система се скри. Вътрешните части изчезнаха под бронята на ракообразното и създанието отново се изправи пред Маскул удивително грозно и страшно, в цвят и плът.
Нещо във вида на мъжа не му се понрави, то се обърна и закуцука тромаво на шестте си крака към отсрещния бряг на реката.
Срещата събуди Маскул от апатията, разтревожи го и го хвърли в размисъл. Започваше да възприема света през очите на Дигрунг и му предстояха неприятности. Следващият път, когато погледът му се замъгли, той се опита да се съпротивлява посредством волята си и успя.
С безброй завои долината се изкачваше към възвишенията, стесняваше се все повече, а гористите склонове се издигаха по-стръмни и по-високи. Реката намаля до шест метра широчина, но стана по-дълбока, разпени се, бъблива и мехуреста. Още по-силно го дразнеше електрическото усещане, което тя предизвикваше, но нямаше откъде другаде да мине. Оглушителното шумолене на безчет живинки из долината я превръщаше в огромна заседателна зала на Природата. По-навътре животът гъмжеше още по-изобилен. Всеки квадратен сантиметър беше кълбо от боричкащи се воли на животни и на растения. Истински рай за естествоизпитателя, където формите бяха една от друга по-различни, по-причудливи и фантастични.
Сякаш Природата изсичаше живите форми толкова бързо, че не оставаше физическо пространство за новите. А на Земята хвърляха стотици семена, за да засеят поне едно. Тук като че ли млади същества оживяваха и за да се прихванат, старите вехнеха и умираха без видима причина — просто новият живот ги убиваше.
Пред очите на Маскул новите видове лудуваха и създаваха собствени „кралства“. Ето, на земята лежеше един плод, голям колкото лимон, но с по-жилава кожа. Мъжът го откъсна с намерението да изяде месестата му част, отвътре обаче намери напълно оформено дръвче, което се канеше да пробие обвивката. Маскул го хвърли нагоре по реката, то се върна при него, но щом го приближи, дръвчето внезапно заплува срещу течението. Маскул го улови и откри по него шест нови зачатъчни крака.