Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Маскул не запя хвалебни песни в чест на свръхнаселената долина. Напротив, тя го изпълни със скептицизъм и го потисна. Каза си, че безумството на неведомата сила — независимо дали я наричат Природа, Живот, Воля или Бог, тържествуваща над този дребничък, простосмъртен и презрян свят, сигурно не преследва кой знае колко високи цели и едва ли струва нещо. Не проумяваше въобще как съмнителното боричкане за час-два животец може да се счита за сериозно и дълбоко занимание. Атмосферата тук го задушаваше, той жадуваше въздух и пространство и затова си проправи път към клисурата и заизкачва надвисналите скали, хващайки се о дърветата.
Когато стигна върха, Бланчспел вече приличаше и не можеше да остане под белите й лъчи. Маскул се огледа, за да види докъде бе стигнал. Беше извървял петнайсетина километра навътре, ако се смяташе по права линия. Голите хълмисти плата се спускаха надолу към проблясващата в далечината вода. На хоризонта едва се забелязваше Острова на Свайлон, а на север склонът продължаваше да се издига, докъдето стигаше поглед. На няколко километра отвъд билото се очертаваше тъмната верига на причудливи скални породи — навярно там бе Треал. Зад тях на още седемдесет и пет или дори сто и петдесет километра, кой знае — се изрисуваха върховете на Личсторм, покрити със зеленикав сняг.
Планините с тайнствените очертания бяха изумително високи, конични отгоре, а върховете им образуваха невъзможни ъгли със скалистите могили, върху които се крепяха, сякаш висяха без видима подпора. И тази земя обещава да ми покаже необикновени жители, помисли си Маскул. В главата му се зароди мисълта да тръгне час по-скоро за там. Може би щеше да стигне преди залез слънце. Натам го привличаха не планините, а надеждата да зърне синьото слънце, най-чудното от чудесата на Юрманс.
Прекият път към планините минаваше през възвишенията, но заради жегата и липсата на сянка в никакъв случай не можеше да тръгне по него. Маскул прецени, че ако мине през долината, няма да се отклони много от посоката и реши сега-засега да продължи през нея, колкото и да му беше противна и да го плашеше. И той отново се озова в тясната долина и се гмурна сред гъмжилото й.
Измина няколко километра в полусенките на растенията. Пътят бе все по-мъчен. Скалите се събираха, докато пролуката между тях стана стотина метра, а пътят през клисурата бе запречен от малки и големи канари. Намалялата река изтъняваше до размерите на поточе и се провираше, където намереше място. Живите форми ставаха все по-необичайни. Постепенно изчезнаха животните и растенията и на тяхно място се появиха странни кръстоски между двата вида, с крайници, лица, воля и разум, ала вкоренени в земята, които се хранеха от почвата и от въздуха. Маскул не забеляза полови органи и не можеше да разбере как се размножават.
Сетне пред очите му се разкри изумителна гледка: едно огромно, напълно развито животно-растение внезапно изскочи пред него от празното пространство. Маскул не можеше да повярва на очите си и не отделяше поглед от съществото. То се движеше бавно, като прекопаваше пътя пред себе си, сякаш от цяла вечност се бе намирало там. Като осъзна, че няма да реши загадката, Маскул продължи да напредва към гърлото на долината със скокове от скала на скала. Скоро видя ново животно-растение и повече не се съмняваше, че е свидетел на чудеса — Природата хвърляше формите си в света, без да минава през етапите на еволюцията… Това бе загадка, за която нямаше логично обяснение.
Потокът също се променяше. От сиянието над зеленикавата му вода във въздуха излитаха искри, сякаш се освобождаваше някаква заключена сила. Маскул не беше стъпвал във водата от известно време и за да я опита, той нагази в потока. В тялото му се вля нов живот. Водата се просмукваше бавно в него отдолу нагоре като освежителна напитка въпреки жегата. Маскул инстинктивно осъзна какво означаваше новото усещане. Енергията, излъчвана от потока, проникваше в тялото му, не като приятел, нито като враг, а просто защото през него минаваше пътят й към някаква цел. Макар без враждебни намерения, тази енергия криеше заплаха в себе си — Маскул разбираше, че вливането й в тялото му можеше да го промени физически. Той бързо изскочи от водата и се облегна на скалата, стегна мускулите си и се напрегна, за да предотврати неминуемите трансформации. В този миг погледът му отново се замрежи и докато се бореше срещу непонятното явление, на челото му изникна цяло съзвездие от нови очи. Опипа ги с ръка и преброи нови шест, освен предишните.