Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Ами една жена влезе в къщата на семейство Хайд, малко преди да тръгнем — каза Мередит. — Не съм я виждала преди, но Джаки и Бил познаваха много хора.
— Можете ли да я опишете?
— Беше много рано и още тъмно, но си спомням, че жената беше млада, на трийсетина години, красива и облечена неофициално. Не си спомням каква кола караше. Спря пред къщата, почука на вратата и веднага влезе, после излезе само след няколко минути. Мислите ля, че тя го е направила? Не приличаше на убиец.
„Слава Богу, че има любопитни съседи“ — помисли Хена.
— Бихте ли я познали, ако ви покажа няколко снимки?
Мередит се поколеба и Хена разбра защо. В епохата на политическата коректност хората се чувстваха длъжне споменават едно нещо, когато описваха друг човек.
— Чернокожа ли беше?
— Да — отговори Мередит Грейди. — Не че това е нещо обикновено. В дома на семейство Хайд непрекъснато идваха афроамериканци. Това беше свързано с работата.
— Не всички чернокожи са американци. Може да е била истинска африканка — отбеляза Хена. Мередит го изгледа недоверчиво, явно не смяташе, че има разлика. — Бихте ли я познали?
— Не знам. Може би. — Не беше необходимо Мередит Грейди да споменава, че повечето чернокожи й се струват еднакви. Това беше очевидно от смутеното й изражение.
— Доктор Грейди, вие видяхте ли жената?
— Не. Вече бях на летището, за да уредя минаването на медицинските запаси през митницата. С Мередит се срещнахме там малко преди самолетът да излети.
Хена отново се обърна към госпожа Грейди. — Е?
— Може би, ако видя хубава, ясна нейна снимка. Най-добре си спомням косите й. Видях ги на светлината на лампата на верандата, преди жената да влезе в къщата. Не бяха като на повечето афроамериканки, а дълги и къносани, тук-там с червеникави кичури.
Хена извади от куфарчето си папка, пълна със снимки.
— Искам да ги разгледате и да ми кажете дали познавате някого.
Мередит взе купчината и започна да разглежда снимките, като ги оставяше с лице надолу върху масичката аа кафе. Фотографиите бяха на агентки на Мосад, които работеха в Съединените щати.
— Съжалявам, но никоя от тези жени не прилича на нея — каза тя и му ги върна.
— Добре — кимна Хена и й даде друга, по-малка купчина снимки.
— Това е тя — извика Мередит Грейди и вдигна една снимките, които бяха предимно на чернокожи служи-телки на ФБР. Хена ги бе взел само за да запълни папка-та, затова се изненада.
— Сигурна ли сте?
Мередит отново се вторачи в снимката.
— Абсолютно. Това е жената, която видях да влиза къщата на Джаки и Бил.
Стомахът на Хена се сви. Трябваше незабавно да, свърже с Мърсър. Снимката беше увеличен кадър от охранителна камера на Държавния департамент и показва Селоме Нагаст.
ЕРИТРЕЯ
След като напуснаха Бадн, Мърсър и Гиби се отправи ха на север, към платото Хажер. Мърсър шофираше бързо и препускаше из пустинята като професионален състезател от автомобилно рали. Гиби се бе съвзел от махмурлука и се наслаждаваше на скоростта, като крещеше, когато тежкият джип подскачаше във въздуха при излизане то от плитките ровове, разпръсквайки облаци прах.
Въпреки усилията на Мърсър те успяха да измининат само стотина километра, макар одометърът да показва ше, че се движат със сто и осемдесет километра в час Теренът беше твърде неравен, за да минат по по-пряк маршрут. Освен това Мърсър прие сериозно предупреждението на Нега за противопехотните мини и караше само по най-трудните участъци, които бяха непристъпни за напредваща армия и където вероятността да има мине беше минимална.
Нега бе казал, че Долината на мъртвите деца се намира в западната част на платото, затова им оставаше да изследват още около двеста квадратни километра. Спо-ред картата на Мърсър районът приличаше на огромен лабиринт със стотици високи, уединени хълмове, каньони и лъкатушещи долини, пресичащи се в сложни фигури. Той се опита да сравни картата с пейзажа, който виждаше през стъклото на тойотата, и бързо установи, че картографът е нарисувал само символично местността и не бе изобразил точно всеки географски ориентир. Картата беше безполезна. Мърсър извади рисунката, която бе направил на входа на долината, и я сложи на таблото, за да я използва да го насочва.
Релефът беше изваян от вятъра и водата в продължение на няколко милиона години. Планините бяха ерозирали до твърди скали. Без да имат представа в коя планина се намира долината, Мърсър и Гиби обикаляха всяка от тях, сверявайки терена с рисунката. Те правиха това три дни и после Мърсър реши да минат по пряк път.