Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мърсър се зарече, че когато отново види Селоме, ще я разпита за всичко, което знае. Похитителите на Хари играеха сериозно и беше време и Мърсър да направи същото.
ФЕЪРФАКС, ВИРДЖИНИЯ
Първият пробив в разследването на убийствата на Прескът Хайд и съпругата му се дължеше на чисто упорство.
В деня на пожара полицаите от Феърфакс претърсиха квартала на Хайд с надеждата да намерят някой, който може да е видял подпалвача, но се върнаха с празни ръце Единствената искра на надежда бяха някои си доктор и госпожа Грейди, които живееха до семейство Хайд. Те бяха напуснали града само час, преди пожарът да бъде забелязан. Доктор Грейди беше хирург и всяка година даряваше две седмици от времето и уменията си на клиника в Перу, издържаща се от благотворителна дейност, Въпреки неколкократните опити да се свържат с тях в далечната клиника те не отговаряха.
Дик Хена чакаше в служебния автомобил, когато семейство Грейди най-после се завърнаха, пристигайки от летището в червена спортна кола. Обикновено директорът на ФБР не участваше в разследвания, но имаше два фактора, които изискваха личното му внимание. Единият беше интересът на президента към убийството на член на кабинета му и към последиците от изчезването на снимките от „Медуза“. Хена го бе информирал скоро след като адмирал Морисън му прехвърли цялата бъркотия. Макар че голяма част от доказателствата бяха унищожени в пожара, двете дупки от куршуми в овъглените трупове на Прескът и съпругата му Жаклин бяха наелектризира-ли държавната администрация. Другата причина на Хена беше приятелството му с Мърсър.
Веднага щом историята за пожара и убийствата стигна до пресата, „Вашингтон Пост“ съобщи подробности разследването на Главна прокуратура за живота на Хайд и слуховете за продажбата на секретни документи на неизвестни лица. Вестникът не разполагаше с нищо конкретно за втората информация, но се основаваше на източниците си, и беше само въпрос на време някой да открие съществуването на сателита „Медуза“и изчезналите снимки.
Президентът искаше разследването да приключи бързо и извършителите да бъдат идентифицирани. Ако избиеше скандал, трябваше да е готов да обвини някого. Администрацията му още беше нестабилна заради кризата в Аляска предишната година и не беше достатъчно силна, за да се справи с още едно неловко положение. Президентът каза на Хена да не говори за убийствата, да отклонява въпросите на чернокожата си секретарка и да се погрижи да не избухва скандал.
Червената спортна кола спря на алеята пред къщата на семейство Грейди. Двамата бяха на около петдесет години. Неговите прошарени коси бяха оредели, а нейните — изрусени. Те имаха слънчев загар и изглеждаха уморени от работата в Южна Америка. Хена им даде минута да разгледат с широко отворени очи черната дупка, която бе останала от къщата на семейство Хайд, и после се приближи до тях.
— Беше умишлен палеж — без заобикалки каза той. Двамата Грейди се обърнаха едновременно и го погледнаха озадачено. — И съжалявам, че трябва да ви го кажа, но Прескът и Жаклин са били застреляни в главата, преди подпалвачът да изпепели къщата им.
След като привлече вниманието им, Хена им се представи.
— Аз съм Ричард Хена, директор на ФБР, и искам да ви задам няколко въпроса.
Пет минути по-късно те седяха във всекидневната на семейство Грейди. На стените имаше десетки снимки на децата им, а на пианото — дипломи в рамки от Джорджтаун. Мередит Грейди още ридаеше. Двете с Жаклин Хайд бяха приятелки и играеха заедно голф. Джон Грейди прие новината много по-спокойно. Той със сигурност не бе безразличен към ужаса на смъртта, но като лекар умееше да прикрива чувствата си.
— Както разбирате — започна Хена, след като преце ни, че Мередит е готова да отговаря на въпросите, — президентът проявява голям интерес към разкриването на престъплението. Той и Прескът бяха близки. Убеден съм, че заместник-държавният секретар ви е казал това.
— О, да. Джаки беше много развълнувана, когато ги поканиха на приема по случай встъпването му в длъжност. Спомням си, че няколко месеца не говореше за нищо друго.
И Хена бе ходил на този прием, но само след час два-мата с Фей бяха установили, че не могат да издържат на преструвките, и бяха отишли в бар „При Дребосъка“ както бяха в официални вечерни облекла. Хена си спомни, че Хари Уайт галантно танцува с Фей под звуците на музиката, разнасяща се от тонколоните на джубокса.
— ФБР и полицаите във Феърфакс са разговаряли с всеки в квартала освен с вас. Надяваме се, че ще хвърлите светлина върху случилото се. — Балистичната експертиза на гилзите, извадени от труповете, не бе показала нищо. — Някой от вас да е видял или чул нещо в утрото на заминаването ви?