Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Според светещия циферблат на часовника му до зазо-ряване оставаше половин час. Луната бе надвиснала над хоризонта, обвита в ярката си корона. Мърсър затътри крака към тойотата, извади вързоп от джипа и седна на едно от ниските столчета, наредени пред входа на палатката. Той си спомни, че името на номадския главатар е Нега. Еритреецът вече бе станал и се държеше за главата. Мърсър го потупа по рамото и му предложи една от бирите, които миналата вечер бе увил в мокра хавлия. Бирата беше освежаващо хладна. Ако искаше да изкара деня, се нуждаеше от нея, за да прогони последиците от еритрейското вино. Хари наричаше това „махмурлук със забавено действие или весели се сега, а после плащай“.
Хабте и Гиби се присъединиха към тях, след като Мърсър даде втора бира на Нега.
— Хабте, попитай домакина дали ще ни даде водач до Долината на мъртвите деца.
— Ще заведа семейството си още на изток, за да хванем дъждовете — преведе Хабте думите на номадския принц. — Стадата ми не са виждали хубава паша от месеци. Искам да ти помогна, но не мога да отлагам. Ала послушай съвета ми. Не ти препоръчвам да ходиш там. Ще трябва да се притесняваш не само за мините, но чух, че от суданската страна на границата са се струпали въоръжени мъже. Пристигнали са преди около шест дни.
— Кои са те?
— Не знам. Не са редовни войници. Говори се, че са най-малко петдесет и всичките са въоръжени до зъби. Много са за група бандити. Присъствието им е загадка.
Мърсър извади топографската карта на Еритрея и я Разгърна на земята пред Нега.
— Можеш ли поне да ми покажеш в каква посока от платото Хажер се намира долината?
Нега се вторачи неразбиращо в картата. Като повече-то номади той разчиташе на натрупаните от поколения скитащи племена познания за територията. Дори след като Мърсър посочи река Адоба като ориентир, Нега пак не можа да схване, че линиите обозначават назъбените планини на север.
— Не знам какво означава тази хартия. Долината е от западната страна на платото, на един ден път с бърза камила от Ила Бабу. Мога да ти кажа само това.
— Би ли завел хората ми до Накфа, за да вземат другия джип, който чакам, и после да им покажеш пътя до Ила Бабу?
Между двете села нямаше шосе.
— Пихме от една бутилка. Разбира се, че ще направя това за теб. Но няма да позволя на хората си да отидат по-далеч от Ила Бабу. Не искам да загубя някой член на семейството си заради твоите издирвания.
— Добре.
Изражението на Нега се оживи.
— Ще ти струва само двеста американски долара.
В продължение на половин час Хабте и Гиби преливаха бензин от пластмасовите туби в тойотата и слагаха резервните в товарното отделение. Мърсър отиде да разговаря със сина на Нега, който говореше сравнително добре английски, стисна ръката му, когато се споразумяха, и му даде пари.
— Струва ми се, че ние няма да идваме с теб — отбеляза Хабте, когато Мърсър се върна при тойотата.
— Ти няма да дойдеш. Не искам и Селоме да бъде с нас, ако се натъкнем на неприятности, а не мога да й се доверя да я оставя сама с водачите на Нега. Има и нещо друго. Вчера, докато говорихме за идването тук, тя ме попита дали съм открил местонахождението на мината. Спомняш ли си?
Хабте бавно кимна.
— Досега твърдеше, че търсим само жила кимберлит, а не мина. За тази мина говореха и похитителите. Освен Ако не е научила нещо отвън, Селоме не би трябвало да знае за мината. Не съм й казвал нищо. Хабте го изслуша, без да промени изражението си.
— Ще я държа под око и ще видя дали ще се свърже с някого в Накфа.
— Добре. Благодаря.
— А Гиби?
— Той ще остане с мен. Ще се възползвам от помощта му и ще го изпратя да те посрещне в Ила Бабу, за да те доведе до мината, ако я намеря.
— За какво разговаря със сина на Нега?
— Резервен план Б — отговори Мърсър и даде на Хабте втория сателитен телефон, като му обясни как и кога да го използва.
Най-после бяха готови. Нега увери Мърсър, че сутринта двама от синовете му ще заведат Селоме и Хабте в Накфа. Селоме още спеше и макар да изпита угризения, че я оставя, без да й обясни нищо, Мърсър не го показа. Той глътна три аспирина, изпи литър пречистена вода и се качи в тойотата. Гиби вече седеше на предната седалка. Главата му бе клюмнала на гърдите, сякаш бе твърде тежка за врата му.
— Селоме няма да е доволна, че я оставяш — отбеляза Хабте на изпроводяк.
Мърсър не обърна внимание на закачката.
— Ще ти се обадя след следващия ми контакт с похитителите. Ако дотогава не съм намерил мината, ще се срещнем и ще продължим да търсим заедно.