Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мърсър знаеше, че мините никога няма да бъдат дезактивирани, защото цената на подобно начинание беше астрономична. Северна Еритрея щеше да бъде минирана в продължение на десетилетия, безжизнена и опасна като околностите на Чернобил.
— Нямаме избор. Ако някой иска да се откаже, ще го Разбера, но аз продължавам.
— С теб сме — побърза да заяви Селоме, а Хабте и Гиби кимнаха.
Двамата мъже рискуваха живота си за него и Мърсър беше трогнат от всеотдайността им. Те още не го позна ваха добре, но въпреки това бяха готови да се жертват Селоме, от друга страна, изпълняваше мисия и готов ността й да го последва му позволи да осъзнае обвърза-ността й.
— Ще рискуваме и ще тръгнем през пустинята между нас и платото Хажер. За да докараме багера тук, може да използваме главния път на север до Итаро, а номади-те ще ни заведат до това място. — Мърсър огради с молива си село Ила Бабу на брега на река Адоба. — А сега, да тръгваме.
Тойотата се давеше, когато пристигнаха в Бадн. Каро серията й бе боядисана с камуфлажна боя. В селото има ше само няколко солидни постройки. Останалите бяха издигнати върху насипи палатки от груб плат, опънати на дървени рамки, и приличаха на самуни хляб, разпръснати в равнината. Кладенецът беше единствената при чина хората да се заселят там. Номадите от цялата провинция Барка използваха водата му, за да поят камилите и козите си.
Хабте позна палатката на семейството, което бе наел да докара бензин от Накфа, и насочи тойотата натам, Встрани от централната палатка бяха натрупани купчини дърва, а керванът от камили в далечината се връщаше с още. Безформените тела на животните сякаш плаваха в горещия въздух. Няколко камили бяха завързани край лагера. Влажните им очи гледаха със зле прикрито презрение тойотата. Зад купищата отсечени дървета имаше пластмасови туби, пълни с бензин.
Главатарят на номадите реши, че трябва да отпразнуват посещението им. Той беше шейсетгодишен човек с гръмовен глас. Ако не беше подготвен за потупването по гърба, Мърсър сигурно щеше да падне на земята.
— Да ти го начукам — повтаряше номадът, демонстрирайки познанията си по английски.
— И аз да ти го начукам — ухили се Мърсър.
Главатарят се обърна към Хабте и заговори бързо, като направи знак да превежда на Мърсър.
— Той ти казва добре дошъл в скромния му дом и се надява, че пътуването ни е било успешно. Освен това се надява, че си му донесъл парите, за да заздравите приятелството си.
Мърсър бръкна в един от джобовете на елека си, търсейки десетдоларови банкноти, но накрая му даде цялата пачка. Парите бяха повече, отколкото семейството номади виждаше за година. Главатарят се усмихна и тупна отново Мърсър по рамото. Малкото му останали зъби бяха пожълтели и изтрити.
— Да ти го начукам.
— Да ти го начукам — съгласи се Мърсър. Номадът отново заговори и този път Селоме преведе думите му.
— Трябва да прекараме нощта като негови гости. Каза, че няма да ни пусне да си тръгнем, докато не ни покаже гостоприемството си.
— Кажи му, че съм поласкан. Ако е разрешено, ще донеса на масата му бутилка бренди.
Очите на възрастния номад светнаха от удоволствие.
— Да, да ти го начукам.
Два часа по-късно, след като се изкъпа, Мърсър влезе в палатката на вожда, следван от Хабте, Селоме и Гиби. Закашля се от острата миризма и от пушека, виещ се от малкото огнище към тесния комин. В средата на помещението бяха запалени газени лампи, които осветяваха красиви, ръчно изтъкани черги. Главатарят седеше в средата на полукръг от хора. Пространството вдясно беше освободено за Мърсър и компанията му. В центъра има-ше огромна месингова чиния и няколко по-малки. Пред всеки човек бе сложен поднос с инжера, традиционен еритрейски хляб, замесен без квас. В палатката имаше най-малко петнайсет деца, които се смееха и пищяха, погълнати от някаква шумна игра. Възрастните бяха двайсетина. От транзистора се разнасяше песен на Май къл Джексън. Кралят на попмузиката звучеше като ба ритон, защото батериите бяха почти изтощени. Селоме хвана ръката на Мърсър и я стисна окуражително.
— Изглежда, че в края на краищата ще ядеш нацио налното ястие.
От съда над огнището се разнасяше главозамайващ аромат и очите на Мърсър се насълзиха от подправките дори от това разстояние.
Главатарят с жест го покани да седне до него, а Село-ме са настани от другата страна на Мърсър. Еритреецът пъхна месингова чаша в ръката му и вдигна наздравица, Мърсър разпозна миризмата на теж, превъзходно вино с вкус на мед, което се правеше само в Етиопия и Еритрея, и изпи на един дъх чашата си. За разлика от добре обработеното, сладко вино, което бе пил в етиопските ресторанти във Вашингтон, тази огнена течност беше силна като динамит. Той положи усилия да преглътне сълзите, когато алкохолът експлодира в стомаха му, и най-после успя да си поеме въздух.