Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Така няма да постигнем нищо — каза той на Гиби по обяд на третия ден.
Мърсър засили джипа нагоре по склона на един от по-високите хълмове и претовари двигателя толкова много, че когато стигнаха до върха, моторът бе на път да експ-лодира от прегряване. Той превъртя ключа ядосано и в настъпилата тишина се чу как течностите в двигателя врят като в казан.
Взе бинокъла от задната седалка и се качи върху натоварения багажник на покрива на тойотата.
— На около три километра на изток има долина, която прилича на пресъхнало речно корито. Ако жилата ким-берлит е пробила повърхността, в речното корито ще има камъни или маркиращи елементи — каза той.
Гиби не разбираше толкова добре английски, затова го погледна озадачено.
— Не се тревожи, приятелю. Може би сме попаднали на нещо.
Мърсър скочи на земята, изпитвайки надежда, както когато похитителите неволно бяха споменали, че търсят мина.
Релефът на повърхността се бе променил толкова много през вековете, че сега древната река изглеждаше така сякаш бе текла нагоре по хълма, но Мърсър с лекота определи в каква посока се бяха движили водите й. Той кара на север около километър и половина и стигна остър завой на реката, намиращ се в сянката на поредна та планина. Мърсър удари спирачки и Гиби веднага отвори вратата.
— Недей! — извика Мърсър секунда преди младеж да скочи на песъчливата почва.
„Господи!“ — помисли той и отвори вратата от своята страна. Сърцето му биеше като обезумяло заради почти фаталната грешка на Гиби. Мърсър се вторачи в земята търсейки издайнически падини, които биха показали наличие на противопехотни мини. Не забеляза нищо нареди на Гиби да отчупи антената на тойотата и да му я даде. После я използва като сонда, като я забиваше в горещия пясък и я завърташе, докато стигнеше до дълбочина седем-осем сантиметра. Нищо.
Температурата в джипа се повиши над петдесет граду-са и от порите на Мърсър бликна пот, която пареше очи-те му и замъгляваше зрението му. Но съсредоточеноста му не намаля, докато търсеше мини с антената. Едва след двайсет минути той се почувства достатъчно уверен, за да слезе от тойотата. После още два часа проверява докато се убеди, че районът около джипа не е миниран.
— Извади лопатите. Време е за работа.
Мърсър хвърли антената на седалката и съблече ризата си. Тялото му блестеше като бронз, а мускулите на ръцете му се движеха като добре смазан механизъм.
Двамата започнаха да копаят брега, където се бе раз-бивала водната стихия, принуждавайки старата река изхвърли някои от отломките, които бе носила. Златотърсачите обожаваха такива места. Реките изхвърляха златоносни наноси в подобни завои, когато теченията завихреха и вече не можеха да задържат тежките буци благороден метал. Алувиалните диаманти също попадаха в такива създадени от природата капани, защото специфичното им тегло беше по-голямо от повечето други наносни материали, увлечени в потока.
Те копаха мълчаливо няколко часа. От време на време Мърсър хвърляше лопата чакъл върху мушама и го за-ливаше с вода от намаляващите им запаси. Освен известните им свойства дифракция, дифузия и твърдост, едно от по-малко познатите характерни качества на диаманта беше неспособността му да се намокри. Ако бъде залян с вода, повърхността му ще я отблъсне незабавно. Мърсър разбъркваше с пръсти камъчетата, намокряше ги и ги разглеждаше внимателно, а после ги отместваше настрана и продължаваше да копае.
Дупката стана широка два метра и дълбока почти метър и осемдесет, когато се стъмни и той вече не можеше да разглежда пробите. Слънцето се превърна в далечен червен диск, който оцветяваше пустинята в хиляди оттенъци — от пурпурно до розово. Когато започнаха да копаят, Мърсър знаеше, че може да не намерят нищо близо до повърхността. Най-долният земен пласт в Северна Еритрея, образуван по време на архайската ера, беше един от най-старите в света. Можеше да обхваща един километър или повече, а през милионите години от създаването му върху него се бяха отлагали хиляди видове почви. Мърсър се нуждаеше от сонда, която да прониква на десетки километри под повърхността на земята и да се връща с проби. Той със съжаление осъзна, че копаене-то на ръка на няколко метра дълбочина е загуба на време, и надеждите му се изпариха.
— Ако някъде тук има рудна жила, ако е стигнала до повърхността и е била разрушена от ерозията, няма гаранция, че е следвала речното корито, а дори да е така, Доказателствата може да са заровени на шейсет километ-ра или дори повече — обясни Мърсър на Гиби. — Ще трябва да продължим да караме и да намерим долината.