Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
След още четири чаши вино Мърсър усети атмосферата на празненството и тържествено връчи бутилката брен-ди на главатаря. Номадският принц я отвори радостно и отпи от шишето, сетне го подаде на Мърсър. Надявайки се, че брендито е убило бактериите от устата на еритрее-ца, Мърсър също пи от бутилката. Нощта щеше да бъде дълга.
Жените приготвиха яденето и напълниха трите месингови купи около огромния поднос. Туземците се нахвърлиха върху храната като глутница диви кучета. Те късаха парчета хляб, потапяха ги в купите с яхния от късове месо и зеленчуци и се навеждаха, за да напъхат всичко в устата си. Хабте и Гиби ядяха със същото настървение, но Селоме си взимаше по-скромни залъци Яденето в купата най-близо до Мърсър бе направено от леща, нахут и тлъсто овче месо. Хлябът поглъщаше част от мазнината, но му се стори, че усеща как артериите му се втвърдяват с всяка хапка. Единственото, което преси-чаше пикантната храна, беше виното, с което жените окуражително пълнеха чашата му всеки път, когато я изпиеше до половината.
Макар да изглеждаше невероятно, но огромното количество храна бе изядено само за няколко минути. И веднага щом последната от трите купи се изпразни, жените отново ги напълниха с яхния и хляб.
— Как се чувстваш? — попита Селоме, избърсвайки ръце в панталона си. Очите й блестяха от виното, а съвършената й кожа бе поруменяла.
Мърсър видя, че тя се забавлява като него и се запита какво ли изпитва, докато седи сред сънародниците си след толкова много години на изолация и дали се наслаждава на удоволствието от храната.
— Ако изпия още няколко чаши вино, ще забравя, че стомахът ми е пламнал.
Неочаквано Селоме го изненада, като го целуна по устата. Той усети вкуса на лютите подправки по устните и и почувства още по-силно затопляне, което нямаше нищо общо с храната. Нехарактерната интимност стъписа и двамата и смутена, Селоме се обърна.
Трите огромни купи отново бяха изпразнени и напълнени. Парата изгаряше ноздрите като киселина. Главатарят потопи парче хляб в яхнията, грабна къс месо с размера на юмрука си и усмихвайки се, ги подаде на Мърсър.
— Да ти го начукам?
— О, няма проблем. — Мърсър изпи виното си и налапа тлъстото парче месо с насладата на местен жител.
Купите бяха изпразнени и напълнени още четири пъти. Общият поднос бе отрупан с парчета месо и зеленчуци, които мъжете бяха изпуснали. Еритрейците бяха изцапани с мазнина от устата до краищата на брадите си и от ноктите на пръстите до лактите. Най-после яденето свърши и Мърсър реши, че е настъпил моментът да поиска услуга от домакина. Той бе донесъл тетрадката си и седеше върху нея по време на угощението, за да не я изцапа Сега я отвори на рисунката на долината и стръмна планина около жилата кимберлит и помоли Селоме превежда.
— Познаваш ли това място?
— Да, разбира се. — Номадът се опита да изправи ра-мене, но обилното количество алкохол го накара да се прегърби до Мърсър. — Майката на баща ми е родена близо до това място. Намира се в западната част на Хажер. Наричаме го Долината на мъртвите деца.
— Защо?
— Защото така се казва.
— Но откъде идва името? — настоя Мърсър.
— Кой знае? Така я наричат от незапомнени времена — Главатарят започна да задрямва. Погледът му се премрежи, а думите му станаха почти неразбираеми. — От преди войната никой не ходеше на това място. Из хъл мовете там живеят зли духове. Баща ми казваше, че дори животните отказват да влязат в долината. Усещали духовете. Сега районът около Долината на мъртвите деца пълен с мини. Един от братовчедите ми загуби най-голе-мия си син там преди два дъждовни периода. Момчето отишло да търси малка коза, която се отклонила от стадото.
— А ти ходил ли си в долината?
— Не — отговори номадът и захърка.
Дългогодишното приятелство с Хари Уайт бе подгот вило Мърсър за махмурлука на следващата сутрин, но не и за пулсирането в главата, нито за бурята в стомаха Всички още бяха в палатката. Някои хъркаха силно там където бяха заспали през нощта. Един от туземците бе забол нос в подноса, рискувайки да се удави в локвата мазнина на дъното. Мърсър се събуди на бавни, болезнени етапи, постепенно осъзнавайки, че навън е още тъмно, а палатката е осветена от една-единствена мъждука ща газена лампа.
Селоме се бе свила до лакътя му. Главата й бе отпусната на ръката му, лицето й бе обърнато към него, а устните й блестяха на оскъдната светлина. Мърсър си спомни за целувката й предишната нощ и я приписа на алкохолно опиянение. Целуна я по челото и внимателно се освободи от прегръдката й.