Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Той хвърли още една лопата камъни на платнището, излезе от дупката, подаде ръка на Гиби и издърпа слабия еритреец навън. Сетне започна да разглежда кална та купчина и да разронва с пръсти засъхналата глина Правеше това вероятно за петдесети път в този ден. Тя лото му механично извършваше движенията, а съзнани-ето му вече се подготвяше за сън. Едно камъче не намокри, когато Мърсър плисна вода върху чакъла. Той взе манерката и го заля. Капките веднага се стекоха по повърхността.
— Дай фенерчето, Гиби! — извика Мърсър, като едва не се задави. Устата му изведнъж пресъхна. Той отново изтръска манерката върху камъчето, но водата бе свър-шила. — И още вода!
Младежът хукна да изпълни искането му и след миг се върна при Мърсър. Нощта бе дошла бързо и Мърсър освети с фенера камъчето с бъбрековидна форма и размери на бобено зърно. Беше потъмняло, напукано и издраскано, но и прозрачно като чист кварц. Треперейки леко, Мърсър го заля с вода, но колкото и да го мокреше, камъчето оставаше сухо.
— Това ли е? — задъхано попита Гиби със светнал очи.
Мърсър не отговори. Отиде до джипа, допря осмос-тенния кристал до предното стъкло и драсна с него. Из скърцването го накара да стисне зъби. По стъклото оста на дълбока бяла диря.
Усмихвайки се, Мърсър се върна при Гиби и хвърли камъчето в ръката на стреснатия младеж.
— Твърде е груб, за да се инкрустира в годежен пръс тен, но в ръцете си държиш около дванайсеткаратов ди-амант, приятелю мой.
Гиби най-после разбра, погледна диаманта и се провикна радостно.
Мърсър искаше да се върнат по старото, пресъхнало речно корито до извора, но трябваше да изчакат сутринта. Легна в тойотата, макар да знаеше, че няма да може да заспи. Беше успял. Похитителите на Хари щяха да обадят на другия ден в полунощ и Мърсър знаеше какво ще им каже. Нямаше да ги осведоми за находката си, но трябваше да им съобщи нещо, достатъчно, за да повярват че е близо до целта. Намирането на диаманта толкова бързо беше огромно предимство за него. До крайния срок оставаха четири седмици и това време му беше не-обходимо, за да измисли начин да надхитри похитителите. Ако се наложеше, щеше да им каже къде е мястото, но бе събрал достатъчно увереност, за да се опита да осуети плановете им. Те трябваше да си платят за онова, което бяха извършили.
Най-сетне заспа дълбоко и когато сутринта се събуди, тялото му беше схванато. И най-лекото движение го караше да охка.
— Твърде съм стар за тази работа.
Мърсър събуди Гиби и скоро двамата потеглиха отново. Пресъхналото речно корито лъкатушеше в дълги завои и се издигаше нагоре по скала, която в някой период от историята е била водопад. Трябваше да я разчистят. Мърсър провери местността с антената, изгубвайки няколко часа.
Речното корито водеше на север, към огромното плато Хажер, което засенчваше всичко останало наоколо. Мърсър се замисли дали да не се отклонят от криволичещото речно корито и да карат право към планината, но знаеше, че предпазливостта е единственият му съюзник, затова продължи по същия маршрут.
— Ефенди! — Гиби грабна рисунката от таблото, размаха я като талисман и посочи вляво от джипа.
Рисунката на Мърсър беше почти съвършена. Долината на мъртвите деца беше там, разполовяваща сто и петдесет метровата планина, и изглеждаше точно така, както си я бе представял. Скалното свлачище от едната й страна представляваше входът към долината. Планина-та се намираше на пет-шестстотин метра от тях. Земята дотам беше осеяна с кратери, по всяка вероятност направени от етиопската артилерия. Разораната почва около някои от ямите още бе обгоряла от експлозиите.
— Господи — възкликна Мърсър. Опустошената местност приличаше на кадри от „Ничия земя“, филма за Първата световна война.
Не искаше да мисли за хората, които вероятно са бил там, когато оръдията са започнали да сипят смърт. Мърсър потърси импровизирано гробище, но скоро разбра че е безполезно. Сигурно не бяха останали живи, за да копаят. Гиби също бе потресен от гледката. Беше твърде млад, за да е видял най-лошото от сраженията, но разбираше страданията, с които народът му бе извоювал свободата си.
— Ще направим така, че всичко това да си е заслужавало — обеща Мърсър.
Имаше чувството, че извършва светотатство, докато караше през зоната на убийствата. Знаеше, че гумите на джипа ще обезпокоят костите на падналите храбреци. Запита се дали бойното поле е възпряло и други, отправили се да изследват района. Вероятно затова тук бяха идвали малцина.
Долината на мъртвите деца беше приблизително шейсет метра в основата си и два пъти по-широка в горната си част. Мърсър отново трябваше да използва ниска скорост, за да мине през отломките на входа на долината, Двигателят бучеше като турбина. Долината се врязваше в планината в продължение на шестстотин метра. Страните й не бяха от солидни скали, а съставени от пластове седиментен пясъчник, натрупал се през хилядолетията. Слоевете бяха нестабилни и камъчета и прахоляк обсипаха покрива на джипа.