Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Имаше и други останки от хората, които бяха обитавали това място — гилзи, изкривен пълнител от счупено оръжие, овъглени камъни, наредени в кръг, където е било огнището, и купчина боклуци в ъгъла.
— Ще погребем трупа преди залез слънце и ще използваме бараката за база — каза Мърсър. — Късно е да изследваме шахтата.
Беше се стъмнило, когато Мърсър и Гиби приключиха с неприятната си задача. Младежът направи кръст от колчета за палатка, заби го в земята и се помоли мълчаливо. Час по-късно той вече хъркаше тихо. Мърсър се облегна на стената на постройката. Все още лесно можеше да остане буден, макар да беше уморен. Похитителите щяха да се обадят в полунощ. Той бе дал на Хабте сателитния телефон с по-мощна батерия и щеше да зареди другия няколко минути преди очакваното обаждане. А дотогава трябваше да мисли за много неща — мината, кимберлита и Хари. С наближаването на дванайсетия час усети, че дланите му се изпотяват и сърцето му ускорява ударите си. Стомахът му се сви и затрудни дишането му.
Мърсър се страхуваше от отмъщението, което Хари щеше да понесе заради смъртта на европееца в хотел „Амбасойра“.
ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ
Веднага щом излезе от къщата на семейство Грейди Дик Хена направи неуспешен опит да се свърже с Мърсър и после се обади в Белия дом. Президентът беше в Алабама, за да утешава пострадалите от неотдавнашното торнадо, и не отговаряше въпреки желанието му непрекъснато да бъде осведомяван. Той пренощува в Хънтсвил и се върна в Белия дом двайсет и четири часа, след като Хена бе постигнал пробив в разследването. Малко след седем сутринта директорът на ФБР най-после успя да се свърже по телефона с президента.
— Какво мога да направя за теб, Дик?
— Обаждам се във връзка с Прескът Хайд, сър.
— Какво научи?
— Предпочитам да не говоря по телефона, господин президент. В момента съм в колата си и влизам в града, След двайсет минути ще бъда в Белия дом.
— Празнуваме шампионската титла на „Сийхоукс“. — Президентът беше от Синсинати, но се бе запознал със съпругата си, докато беше губернатор на щата Вашингтон, и цял живот бе чакал тази победа. — Ще бъда в голямата бална зала.
— Когато чуете онова, което ще ви кажа, няма да бъдете в настроение да празнувате.
Натовареното улично движение забави Хена с около час. Пазачът на южната порта го провери бързо и Хена паркира в подземния гараж. Голямата бална зала беше препълнена с мъже в смокинги и жени в лъскави рокли. Присъстваха много кинозвезди и вашингтонският елит, както и стотина от най — едрите мъже, които Хена бе виждал. Въпреки спокойната атмосфера играчите от отбора се бяха събрали около красивия полузащитник и го пазеха така, сякаш бяха на терена. Младата звезда изглеждаше благодарен за защитата от хищническите опити за сближаване от страна на някои от най-известните поклоннички на мъже в града.
Президентът беше най-отпред и разговаряше с треньора. Първата дама стоеше сковано до него, отегчена от светското събитие. За посветените от администрацията вече не беше тайна, че бракът им ще свърши след края мандата на президента. Той беше няколко години по-възрастен от Хена, но изглеждаше много по-млад. Тялото му беше слабо и стройно въпреки пословичния му апетит, а косите му бяха гъсти, макар и леко прошарени на слепоочията.
Хена не обърна внимание на треньора на отбора, хвана под ръка президента и заговори едва когато се отдалечиха от гостите.
— Прескът Хайд е убит от израелското правителство, вероятно от Мосад.
След по-малко от минута двамата седяха на канапето в Овалния кабинет. Президентът наля уиски в две чаши и изслуша разказа на Хена за разговора му със семейство Грейди, за Селоме Нагаст и за връзката й с Израел.
— Обадете се на държавния секретар Лойд Истън, ако искате потвърждение за телефонния му разговор с министър-председателя на Израел — добави в заключение директорът на ФБР.
— Ще направя нещо по-добро. — Президентът прикри гнева си зад спокойно изражение, но гласът му бе ядосан. Той се обади на оператор от Белия дом и след минута получи международна връзка.
В Ерусалим беше два часът сутринта, но един от помощниците му събуди министър-председателя Давид Литвинов веднага щом разбра, че се обажда президентът на Съединените щати.
— Каква неочаквана изненада, господин президент — каза роденият в Русия лидер на Израел.
— Говори ли ви нещо името Селоме Нагаст, Давид?