Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Нищо чудно, че диамантите не са били открити толкова дълго време — каза Мърсър, когато тойотата навлезе в огромната долина. — Тук нещо не е наред с геологията. Би трябвало да има риолит или базалт.
Те изминаха осем километра в долината и далечната планинска верига изгуби ореола си от трептящи топлин-ни вълни. Мърсър започна да разбира защо номадите отбягват това място. Растителността беше оскъдна в цялата страна, но в тази долина нямаше дори чай и кактуси. Земята беше безжизнена като повърхността на луната Гиби изглеждаше стъписан, докато навлизаха все понавътре в мъртвата зона. Той бе сключил пръсти пред гърдите си като за молитва.
— Тук не ми харесва — измърмори младежът.
— И на мен. — Мърсър не можеше да се отърси от чувството на безпокойство.
Вече бяха стигнали до средата на долината, когато забеляза нещо. На около километър и половина от тях, близо до мястото, където защитните скали се извисяваха от дъното на долината, имаше някаква постройка, направена от човешка ръка.
— Какво е това, по дяволите?
Мърсър разбра какво е, когато се приближиха на около четиристотин метра.
— Да бъда проклет, ако това не е сондажна кула на мина.
Съоръжението приличаше на сонда за петролни кладенци. Висока мрежа от ръждясали стоманени подпори крепеше голямо махово колело, издигащо се на дванайсет метра над земята. До кулата имаше няколко полуразрушени дървени сгради. В едната сигурно беше механизмът на сондажната кула, която работеше като асансьор в мината и спускаше хората в недрата на земята и изваждаше на повърхността богата на минерали почва в гигантски контейнери.
Мърсър очакваше, че след като бе намерил диаманта, повече едва ли ще му провърви, но не стана така. Всяка стъпка, която го приближаваше до освобождаването на Хари, беше по-окуражителна от предишната. Той се усмихваше, гледайки старата мина, когато изведнъж му хрумна нещо.
Там имаше диаманти. Снимките от „Медуза“ показва-ха това и камъчето, потракващо в поставката за чаша на таблото на джипа, беше доказателството. Тогава изоставена ли бе мината? Мърсър предположи, че бараките са най-малко отпреди петдесет години. По всяка вероятност бяха построени по време на италианската окупация на Еритрея и напуснати, когато през 1941 година британс ките войски бяха навлези в страната. Може би британ ците така и не бяха разбрали за мината. Мястото беше достатъчно отдалечено, за да запази тайната си, пък и номадите отбягваха долината. Мината сигурно не беше открита отново, но дори да я бяха намерили по време на революцията, мъжете бяха покосени от артилерийска огън.
В съзнанието на Мърсър възникна друг въпрос. Граж-данската война в Еритрея бе завършила преди няколко години. Защо италианците не се бяха върнали и не бяха подновили работата си? Може би не бяха открили богатия на диаманти кимберлит, но сигурно знаеха за наличието му, и би трябвало да се върнат. Мърсър се запита дали похитителите не са италианци — усложнение, което дори не му бе минавало през ума. Това прозрение отново променяше всичко.
Той спря до сондажната кула и отвори вратата на джипа. Тъй като мината бе изоставена, Мърсър не се опасяваше, че в земята са заровени противопехотни мини. Кулата бе монтирана над широка шест метра шахта в земята, зловеща черна яма, спускаща се към подземния свят. Мърсър хвърли вътре камък, като наблюдаваше секундарната стрелка на часовника си. Той чака по-дълго, отколкото предполагаше. Най-после от дъното се чу леко изтракване и Мърсър изчисли, че дълбочината е петдесет метра, и възкликна:
— Господи!
— Ефенди — повика го Гиби, който стоеше на прага на една от по-големите бараки.
Постройката беше като от стар уестърн, направена от груби дъски и с покрив от ръждясал метал. Мърсър надникна вътре и положи усилия да запази спокойствие, като видя какво има на пода. До стената бе подпряна мумия, труп на еритрейски войник, оставен там от другарите му, които после бяха срещнали смъртта в долината. Тялото бе изсъхнало от пустинния въздух и кожата на лицето приличаше на опъната маска, а пръстите — на нокти на хищник. На гърдите на войнишката куртка имаше тъмно петно. Войникът очевидно бе ранен в сражение и бе умрял там или бе изоставен заради раните си. Очните ябълки представляваха празни дупки, а неравните зъби — оголени в ужасяваща усмивка. Гиби се втурна към тойотата и се върна с мушама, сетне покри трупа и се прекръсти няколко пъти.