Проклятието на Пандора

Мърсър се вторачи в раната. Потискайки безпокойството си, той вдигна дръжката и също я допря до раната, както бе направила Аника. Трябваше да признае, че съвпадението беше почти пълно.

— Ако забелязвате, охлузванията по лицето вървят в една посока. Прибавете към това и факта, че се е вкочанил с ръце над главата, и логичният извод е, че някой го е влачил по лице върху неравна повърхност, например дървен под. Снегът в гърлото му доказва моята хипотеза.

Мърсър също се бе учудил, че ръцете на Игор са протегнати над главата, когато бяха намерили тялото. Тогава бе предположил, че драскотините по лицето му са от падащия лед. Но сега Аника представяше правдоподобен сценарий.

— Не знам защо е бил убит, господин Мърсър. Нито кой го е направил.

— Всъщност съм доктор Мърсър, но всички ме наричат само Мърсър.

Кой би убил Булгарин? Според Аника убиецът е бил силен. Описанието съответстваше на почти всеки в лагера. Ако убийството бе извършено по друго време, Мърсър би предположил, че извършителят е тайният пътник, който бе оставил следите около хеликоптера, но катастрофата бе станала след смъртта на Игор. Оставаше неприятната вероятност, че сред тях има убиец. Мърсър разбра защо е уплашена Аника. Споделяше опасенията й.

— Желанието ти ще бъде изпълнено — каза той.

— Желание?

— Нали искаш да прегледаш трупа, който намерихме в Кемп Декейд? Това е най-интересното нещо в базата.

— Нали каза, че базата не е безопасна.

— Според теб някой е предизвикал срутването, за да прикрие убийството на Игор. Ако си права, значи таванът на Кемп Декейд е здрав.

— Ами ако греша? — Изведнъж идеята да отиде в базата под земята вече не я привличаше.

— Трябва да имаш доверие на инстинктите си. Като имам предвид онова, което преди малко откри, бих казал, че са точни.

Мърсър поведе Аника навън. Този път вървяха срещу вятъра. В лицата им се забиваха остри като игли частици лед, сякаш ги атакуваха ято разгневени оси. Те стигнаха до тунела над входа на базата. Можеха да разговарят чак когато се спуснеха вътре, защото там нямаше вятър.

— Преди да слезеш от „Ньорд“, разбра ли колко време ще продължи да духа вятърът? — Мърсър се качи на всъдехода, запали мотора и включи лебедката.

— Днес през целия ден. Смятам, че утре ще има затишие от няколко часа, а после ще бушува още по-силна буря.

— Ерик Червения е бил страхотен мореплавател — пошегува се Мърсър и Аника го погледна учудено. — През 982 година след Христа старият викинг е бил изгонен от Исландия. Той отплавал на запад и слязъл на сушата тук. Прекарал зимата някъде на източното крайбрежие. Когато се върнал в родината си, Ерик разказал на всички за красивия остров, който открил, като го нарекъл Гренландия, за да опише зеленината му.5 Това вероятно не е била първата му лъжа, но със сигурност е една от най-успешните. Той придумал заселници на двайсет и пет кораба да заминат с него.