Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Никога преди не бе подслушвала пред някоя врата. Но сега, без да знае защо, се видя наведена пред вратата, притиснала ухо до дупката. Гласовете им се чуваха съвършено ясно.
— Вчера в главния щаб обсъждахме положението в западната част на страната — казваше Катон. — Това, че познаваш възгледите на членовете на кралския съвет, би било неоценимо… дори мнението ти, ако не знаеш със сигурност…
— В Оксфорд се тревожат, че западната част на страната като че ли ще се присъедини към Парламента — отвърна Брайън след миг. — Тиранията на кралския наместник там е причинила повече вреди на каузата на краля, отколкото хиляди неприятели.
— Да, чувахме такива неща — отговори Катон със замислена интонация. — И какво предлага кралят по този повод?
— Струва ми се, че ще отзове сър Ричард.
— И ще го замести с…?
Отново настъпи пауза, после Брайън изрече бавно:
— Хоптън, предполагам.
— О — беше отговорът на Катон.
— Задоволих ли любопитството ви, сър? Гласът на Брайън прозвуча весело.
Настъпи още едно кратко мълчание. Сърцето на Фийби прескочи. Тя притисна още по-силно ухото си до вратата.
— Ще разбереш колебанието ни — отвърна Катон. — Още трябва да мислим върху това, което ни каза.
— Ще ви оставя да размисляте и горещо се надявам, че след като поразмислите, ще се убедите в моята искреност… и ще бъдете склонен да убедите и висшето си командване.
За свой ужас Фийби дочу резето на вратата да се вдига. Отстъпи назад в сянката, притиснала ръка към устата си, когато вратата изведнъж се отвори. Брайън излезе в коридора. Погледът му попадна на Фийби, свита до стената. Той затвори вратата зад себе си.
— Я виж ти, какви големи уши сме имали — измърмори той и зъбите му блеснаха в усмивка. — Чухте ли нещо интересно?
Фийби, изплашена, че Катон може всеки момент да отвори вратата, се стрелна покрай него към преддверието, където би могла да има някаква работа. Сложи небрежно крак на първото стъпало на стълбата и опря ръка на парапета, изричайки с внимателно премерен тон:
— Свършихте ли работата си със съпруга ми, сър?
Брайън, все още усмихнат, се приближи към стълбището.
— Много ви бива за конспираторка, Фийби — изрече той меко. — Но няма нужда да подслушвате по вратите. Ще ви кажа всичко, което искате да знаете.
— Искам само да знам какво интересува съпруга ми — отговори Фийби и се огледа бързо.
Една прислужница излезе от кухнята и се насочи към трапезарията.
— А той, разбира се, не иска да ви го каже — констатира Брайън. — Катон винаги разчита само на себе си… а, и на Джайлс Крамптън — продължи той. — Той върви по собствени пътища. Трябва да се случи нещо необикновено, за да се довери на друг човек освен на Джайлс. Това е негов принцип.
— Значи познавате съпруга ми много добре — каза замислено Фийби.
— О, да, познавам го още откакто ме обличаха в бебешки роклички. — И той се позасмя. — Много добре го разбирам, Фийби.
— Иска ми се и аз да можех — въздъхна тя.
Още една усмивка пробягна по тънките устни и очите му блеснаха като кафяви диаманти.
— Може да не харесате това, което разберете.
— О, това са вече пълни безсмислици — заяви Фийби с гневно святкащи очи. — И ще съм ви благодарна, ако повече не говорите така пред мене!
— Божичко… щастливец е онзи мъж, който може да вдъхва подобна лоялност — промълви Брайън. — Простете ми, Фийби. Собственият ми опит с лорд Гранвил не ми е дал толкова розова представа за него, колкото е вашата.
Фийби го изгледа със съмнение. Разбираше, че човек може да сметне съпруга й за студен и плашещ. И тя го бе вземала за такъв, преди така неочаквано да се бе влюбила и да бе изпитала страстно желание към него.
— Аз съм негов наследник, Фийби. И ми е болно за отчуждението между нас. Беше неизбежно, когато аз взех другата страна в този проклет конфликт, но сега… сега, когато видях, че Парламентът защитава правата кауза… — И той красноречиво вдигна рамене. — Дадох му жизнено важна информация. И още виждам, че не се решава да ми повярва.
— Да, виждам, че сигурно е трудно за разбиране — съгласи се Фийби. — Но Катон никога не постъпва неразумно. Няма да използва миналите ви грешки срещу вас. Сигурна съм.
— О, да се надяваме — отвърна Брайън. — Да се надяваме. — После се усмихна и бръкна в джоба си. — Щях да забравя. Вчера бях в Банбъри и намерих това в една книжарница. Помислих, че може да ви хареса. — И той й подаде едно томче с кожена подвързия.
— О, стихотворенията на Томас Кеърю! — възкликна Фийби. — Колко мило от ваша страна! Особено ми харесва елегията му за Джон Дън.