Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Приближи се до вратата, огледа се, за да се увери, че коридорът е празен, излезе и побърза да се шмугне в своята спалня. Там стисна слепоочията си.
Ако само Даниел не беше толкова наивна, толкова уплашена и толкова невинна! Ако не беше видял влагата в очите й…
Изруга отново, грабна гарафата с вино и седна пред огъня, без да си направи труда да взима чаша.
Копнееше за сън, но знаеше, че той няма да дойде. Оставаше му само да се напие до забрава.
Все пак очевидно бе задрямал, тъй като по едно време се разбуди от скърцането на пода в коридора, последвано от приглушен шепот. Изправи се и се ослуша. Шепотът бе замлъкнал. Врата се бе отворила и затворила…
— Даниел! Дани, бързо!
Вече заспиваше, когато го чу. Разбра, че е Симон, затова веднага скочи. Сърцето й заблъска уплашено.
Той бе толкова нещастен по време на венчавката. Когато се приближи да я целуне и да й пожелае късмет, се възползва от възможността отново да я увери в любовта си. Неспособна да понесе мъката му, преди да разбере какво прави, графинята бе признала, че макар да се е съгласила да се омъжи, няма да бъде съпруга в истинския смисъл на думата.
Сега си даваше сметка, че не трябваше да му го казва.
Младата жена скочи и побърза да отвори. Изгаряше от нетърпение да го накара да млъкне и се молеше отчаяно Ейдриън да не се е събудил. Граф Монтжоа стоеше в коридора със закачен на колана меч, вперил очи във вратата на спалнята за гости. Влезе в стаята на братовчедка си, преди да успее да го спре.
— Симон!
Той само вдигна показалец до устните си, огледа се, приближи се до леглото и отметна завивките. Отдъхна облекчено, когато се увери, че наистина са сами.
— Симон, трябва да излезеш оттук!
— Даниел, не можем да позволим това да се случи — възкликна настойчиво граф Монтжоа. — Ако бракът ти още не е консумиран, имаме възможност да го анулираме. Ще те заведа при крал Жан. Той ще измисли нещо. Ще си получим обратно Авил, ще…
— Симон, замълчи! За Бога, замълчи! Винаги съм почитала семейството на майка си, но Авил е част от владенията на Едуард! Нима не разбираш? Повечето хора тук са му абсолютно верни. Те се нуждаят от англичаните, от търговията и от доходите, които носи този съюз. Симон…
— О, Боже, Даниел, но аз те обичам!
Гласът му прозвуча внезапно така, сякаш се задушаваше. И пак така ненадейно младата жена се озова в обятията му. Устните му бяха топли и настойчиви, а дланите… дланите му се плъзгаха по ръцете, раменете, гърдите, по прозрачната материя на бялата булчинска нощница. Опита да се изплъзне от целувките му, едновременно изумена и уплашена.
— Симон…
В същия миг вратата се отвори с трясък. Братовчед й светкавично се завъртя и на мига измъкна меча си.
Очите на Маклаклън сипеха огън и жупел, а лицето му бе сурово и студено като лед.
— Ако докоснеш още веднъж съпругата ми, графе, ще отрежа глупавата ти глава — предупреди спокойно той.
— Дамата беше предназначена за мен! — извика французинът и се спусна към него.
— Не! — изпищя Даниел и се спусна да застане помежду им.
Ейдриън я хвана за ръката и я блъсна, при което тя се строполи на пода. Замаяна, започна да се изправя с отчаяното желание да спре някак си мъжете.
Но битката беше ужасяващо кратка. След един-единствен сблъсък мечът на Симон излетя от ръката му и се приземи край вратата.
В коридора отекнаха тежки стъпки. Двама от хората на Ейдриън се спуснаха да видят какво става. Маклаклън сграбчи Симон за ръкава и го помъкна навън.
Даниел възвърна способността си да се движи и хукна след него, ужасена за своя братовчед и изпълнена с непреодолимото желание да обясни на младия си съпруг, че нищо не се е случило. Едва когато го настигна, си даде сметка за силата на гнева му. От всяко мускулче и от разтопеното злато на очите му струеше напрежение. Въпреки всичко се осмели да го докосне по рамото, но той като че ли не я усети. Тогава се вкопчи в ръката му и го задърпа, докато най-сетне той се обърна.
— Ейдриън, моля те, трябва да ме чуеш…
— Ще се разправя с вас, мадам, след като приключа с любовника ви!
— Почакай, Ейдриън…
Той обаче я сграбчи безмилостно за раменете и я блъсна обратно в стаята.
Даниел облиза устни. Съзнаваше, че се налага да го моли, и то красноречиво, ако иска да спаси Симон. Но преди да успее да помръдне или да проговори, вратата се затръшна в лицето й.
Глава 13
Не беше с всичкия си, щом се надяваше да измоли милост от него. Обърна се към огъня и се загледа невиждащо в пламъците, усещайки ледените тръпки на страха. Нуждаеше се от време, за да размисли и да се справи с ужаса.
Не! Не! Онова, от което имаше нужда, бе да се моли тази врата да остане затворена завинаги или внезапно да й се предостави възможност за бягство.