Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
Ами Симон? Трябваше да му помогне.
В този момент обаче вратата се отвори с трясък. Дланта политна към гърдите й, сякаш опитваше да успокои сърцето си.
С ръце на хълбоците, Маклаклън запълни рамката. Даниел го съзерцава цяла вечност. Най-после той влезе и затръшна с всичка сила вратата зад себе си.
— Какво… какво направи? — попита графинята, полагайки усилия да стои неподвижно и с изправен гръбнак, за да изглежда силна и смела. — Какво смяташ… да правиш?
Гласът обаче й изневери.
— Би трябвало да те убия! Да обвия врата ти с пръсти и да те удуша. Но в такъв случай ще изгубя съпругата си. Най-малкото би трябвало да те налагам, докато започнеш да викаш за милост!
— Аз не се страхувам от теб! — В действителност се страхуваше. Сърцето й биеше неистово и трудно си поемаше въздух. — Престани да ме заплашваш и ми отговори! Какво направи със Симон? Ако си му сторил нещо…
Не довърши мисълта си, тъй като Ейдриън се отправи към нея с толкова заплашителен вид, че тя се вкамени. Пръстите му се заплетоха в косите й. После я стисна за раменете. Главата й политна назад. Когато срещна погледа му, й се прииска да се изпари. Никога не го беше виждала така вбесен, дори през онзи ден в гората.
Не знаеше дали да плаче, или да крещи. Пръстите му бяха безмилостни.
— Пусни ме! — Опита с всичка сила да се измъкне. — Арогантен, деспотичен, проклет англичанин!
— Шотландец.
Вдигна я и я хвърли на леглото. Прозрачната нощница се набра и я разголи от кръста надолу. Деликатните връзки на корсажа се разкъсаха и разкриха гърдите й. Опитваше да си поеме въздух. Успя да се надигне на лакът, но падна отново и срещна мрачната ярост в потъмнелия му поглед. Обзе я дива паника. Той самият бе полугол, тъй като подплатената с кожа роба се бе разтворила и извадила на показ бронзовата сила на ръцете и раменете му, широкия гръден кош, твърдите мускулести контури на корема. Даниел видя дори възбудения му член. Отмести поглед към очите му. Ейдриън се надвеси над нея. Направи отчаян опит да го отблъсне, но той беше толкова ядосан, че изглежда изобщо не я усети. Почувства дланта му върху краката си. Хвана коленете й, разтвори ги и се намести с цялата си тежест. С лявата ръка хвана китките й, за да ги притисне над главата й. Пръстите му докоснаха леко бузата й, после шията, после оголените гърди. Даниел дишаше пресекливо, едновременно уплашена и омагьосана от допира. Невероятните усещания, които предизвикваше в нея, увеличиха решимостта й да се бори.
Разтопеното злато в погледа му се впи в очите й.
— Бедно, проклето, сладко, невинно момиче! Време! Да й дам време! За да посрещаш френския си любовник на две крачки от моята стая!
— Лъжеш се! Не разбираш…
— Много добре разбрах. Ръцете му бяха на гърдите ти, устните му — върху твоята уста. Господи, способен съм да те убия! Май не ти беше зле, докато те мачкаше, а?
— Не го наранявай! Кълна се, ти не разбираш…
— Не! Ти си тази, която не разбира!
Даниел забрави какво смяташе да каже, само извика, изумена. Свободната му ръка се плъзгаше все по-надолу и по-надолу, стигна до корема, но не спря. Озова се между бедрата й. Докосваше. Галеше. Изучаваше… Потрепери цялата, когато усети невероятната интимност на допира му.
— Почакай! — Напрегна се цялата, за да се освободи, но Ейдриън стискаше безмилостно китките й, а тялото му беше прекалено тежко и твърдо, за да го отмести.
Лицето му внезапно се бе озовало съвсем близо до нейното, очите му я изгаряха. Дъхът му галеше възбуждащо устните й.
— Да почакам ли? За да може онзи французин да дойде пак?
— Не…
Членът му в цялата си дължина се заби в нея като нож. Болката прониза тялото й. Даниел потрепери и се блъсна с всичка сила в него в желанието си да се освободи от нашествието, но в резултат само се притисна по-плътно, за да му даде възможност да проникне още по-навътре и вероятно да я разцепи на две. Осъзна, че след поривистото начало Ейдриън замря. Усети ръцете си свободни. Кога ли ги беше поставила върху раменете му и бе впила нокти в плътта?
Младият мъж я съзерцаваше изумено.
— Мили Боже! — промълви сподавено той.
Изглежда изненадата бе изместила гнева му.
— Ейдриън! — Едва се сдържаше да не заридае и да започне да го моли.
— Не мога да върна стореното — заяви съкрушено той.
Даниел отвори уста да каже нещо, но Маклаклън я запуши с целувка, която я погълна цялата. Езикът му обсеби с неистова страст цялата й уста и сякаш достигна до гърлото й. По крайниците й се разля разтопена лава, която идваше някъде от слабините. Чуваше ударите на сърцето му. Не беше в състояние да се отдръпне. Усещанията бяха едновременно брутални и странно приятни, хипнотизиращи, толкова поглъщащи, че така и не разбра кога Маклаклън започна да се движи отново. Болката беше отзвучала. Устните му се отделиха за миг от устата й, после я докоснаха отново. Дланта му галеше бузата и гърдите й. Изгарящото чувство бе неустоимо. Не беше в състояние да се съпротивлява срещу Ейдриън, а само да се вкопчи в него, да се носи из бурята и червената мъгла, в която допреди малко агонизираше, да чува странен шепот, обещаващ удоволствие. Усещаше все по-ясно присъствието му, напрегнатите мускули на тялото му, плавните му движения, силни, грациозни, неуморни, неспирни… бързи… Той проникваше отново и отново в нея, докато тя изпадна в нещо като вцепенение. Беше се вкопчила в раменете му така, сякаш от това зависеше животът й, и бе завряла лице във врата му. Изведнъж цялото му тяло потрепери. После той застина върху й, а след това отново се раздвижи. Едновременно със стенанието, откъснало се от устните му, от неговото тяло в нейното потече огнена струя.